Управлението на самолет е доста сложен процес, за осъществяването на който се изискват множество копчета, педали и други елементи за контрол. В научната фантастика обаче е възможно управлението на летателни апарати, както и на всевъзможни машини, да става само чрез мисъл.
Превръщайки научната фантастика в реалност, изследователи от Техническите университети в Мюнхен и Берлин разработиха първата в света система за мислено управление на самолет.
Демонстрацията на технологията показва не само, че тя е възможна, но и че постига високо ниво на точност.
Разработването на системата е реализирано в рамките на проекта Brainflight. Самото мислено управление се базира на технологията за обработка на сигнали. Осъществяването на контрола става чрез специален шлем за пилота, снабден с матрица от електроди за електроенцефалограма. Те отчитат дейността на главния мозък, а специален алгоритъм, разработен от берлинските изследователи, отделя от общата картина на сигнали и образи онези, които имат отношение към процеса на управление. Те биват преобразувани в команди, предавани чрез изпълнителни механизми на летателния апарат.
Технологията обаче все още не е изпитана на истински самолет. За изпробването й учените са използвали авиационен симулатор. По време на тестовете били включени седем участника, притежаващи различно ниво на способност за пилотиране – от опитни пилоти до абсолютно начинаещи.
Получените резултати изумили дори изследователите – оказало се, че всеки от участниците може да управлява самолета с такава точност, каквато се изисква за получаването на реално свидетелство за управление.
На практика всички участници успели да извършат кацане в условията на лоша видимост.
Разработената технология трябва да премине още редица процеси на модернизация и доразработване, преди да може да се използва в реални летателни апарати, коментират изследователите. На първо време е много важно да се осигури обратна връзка, каквато в момента не се осъществява. „Крайната ни цел е да направим управлението на самолет достъпно за голям брой хора“, коментира Тим Фрик, инженер от Мюнхенския технически университет.
Редактор: Анна Маринова
