Деветото световно първенство по футбол в Мексико започва с ... война. Войната се развихря в квалификациите в зона КОНКАКАФ. Там в една група играят Хондурас и Салвадор, като в първия мач печели Ходурас с 1:0, а в реванша Салвадор записва класически успех с 3:0. Съответно се стига до плейоф, игран в Мексико Сити и спечелен от Салвадор с 3:2. А веднага след края му Салвадор къса дипломатическите връзки с Ходурас заради факта, че ходураските власти гонят бедни салвадорски селяни, които се заселват в пограничните райони на двете държави и Хондурас почва да се опасява от икономическите ефекти. Следва война с 3 хил. убити, като военните действия прекъсват благодарение на ООН и ФИФА – световната футболна централа заплашва двете държави да ги изключи и военните действия веднага спират.
Мирният договор между двете държави е подписан през 1980 година, но истинският мир настъпва през 1982 година. Тогава Салвадор очаква с трепет мача между Хондурас и Мексико, в който домакините не играят за нищо, а на гостите им трябва победа, за да се класират за Испания’1982. Хондурас обаче удържа равенство и след края на мача националите на малката държава буквално са разцелувани от малкото салвадорски фенове на стадиона в Тегусигалпа, които са дошли да гледат на живо срещата и дочакват чудото.
На финалите в Мексико’1970 липсват пет големи имена – Аржентина, Испания, Португалия, Франция, Унгария. По право се класират световният шампион Англия, домакинът Мексико, а през квалификациите влизат Белгия, БРАЗИЛИЯ, България, Израел, Италия, Мароко, Перу, Румъния, Салвадор, СССР, Уругвай, ФРГ, Чехословакия, Швеция. И на този Мондиал, при третото ни участие, не успяваме да запишем победа – най-добрият ни шанс е срещу Перу, когато повеждаме с 2:0, но допускаме пълен обрат, а в последната среща вземаме точка след 1:1 с Мароко.
Първенството остава в историята като шампионатът, преминал под знака на Бразилия и Пеле. Кариоките правят нещо наистина феноменално – те печелят всичките си мачове в квалификациите и всичките на самите финали. В груповата фаза знаменит е сблъсъкът им с действащия световен шампион Англия – голов удар от близка дистанция на Пеле е спасен от големия Гордън Банкс, а Кралят на футбола нарича тази намеса „най-великото спасяване, което съм виждал”. Кариоките обаче печелят с 1:0 благодарение на попадение на Жаирзиньо. В другите групи Италия преминава след две равенства 0:0 и с победа 1:0 над Швеция, а ФРГ и СССР печелят своите групи. Сблъсъкът на четвъртфиналната фаза безспорно е Англия – ФРГ. И германците си отмъщават за 1966 година – след пълен обрат от 0:2 до 3:2, като победният гол е вкаран от вечния футболен стрелец Герд Мюлер в продълженията. И до днес според мнозина анализатори главният виновник за загубата е треньорът на британците сър Алфред Рамзи, който вади в 70-тата минута най-силния играч на англичаните Боби Чарлтън. А Франц Бекенбауер е главната сила, която повежда германците към знаменит обрат и към години на постоянни победи над англичаните на големи първенства.
И ако ФРГ – Англия е считан за украшение на Мексико’70, то Италия – ФРГ на полуфиналите за мнозина си остава мачът на века. Той е спечелен с 4:3 от скуадра адзура, а сценарият е повече от драма. До 90-тата минута италианците водят, но Шнелингер успява да изравни с едно докосване буквално с последния удар по топката след груба грешка на италианската защита, която го оставя сам на четири метра от Албертози. В продълженията Герд Мюлер вкарва второ попадение след нова безумна грешка на италианците след корнер и замотаване в малкото наказателно поле на италианската защита, позволила на централния нападател да мушне кълбото от метър разстояние в мрежата и поредният обрат за ФРГ сякаш е на минути разстояние. Тогава обаче идват едни от най-великите седем минути в историята на футбола – Тарцио Бюргних изравнява след подарък на германската защита, която му спира удобно топката в наказателното поле, а Луиджи Рива обръща нещатата до 3:2 след добър финт и удар с левия крак. Мюлер обаче отново изгрява като невероятен голмайстор и бележи за 3:3 с удар с глава от малкото наказателно поле, но в ответната атака златното момче на италианския футбол Джани Ривера вкарва победния гол след удар от точката на дузпата, получавайки отличен пас по земя отляво.
ФИНАЛ: Бразилия – Италия
Няма сила, която да може да спре кариоките по пътя им към третата им световна титла. Още в 19-тата минута Пеле открива резултата след страхотен гол – атлетичен скок и мощен удар с глава в долния ляв ъгъл на Енрико. Бонисеня връща надеждите на Италия, че може да вземе третата си световна титла, след груба грешка на бразилската защита при опит да се отиграе с пета рутинна топка в центъра, но след това идва истински златист ураган – Ривелиньо трясва напречната греда след удар от фаул, а Жерсон с удар с левия крак матира Албертози за 2:1. Жаирзиньо вкарва трети гол, след като бувкално влиза с топката във вратата благодарение на отлично сваляне с глава на Пеле, а Карлос Алберто разстрелва Албертози с бомбен шут с външен фалц от десния фланг след добро извеждащо подаване на Пеле.
СТАТИСТИКА
Бразилия – Италия 4:1
Голмайстори: Пеле (18), Жерсон (66), Жаирзиньо (71), Карлос Алберто (86); Роберто Бонисеня (37)
БРАЗИЛИЯ: Феликс; Брито, Уилсън Пиаца, Карлос Алберто, Клодоалдо, Жаирзиньо, Жерсон, Тостао, Пеле, Ривелиньо, Евералдо
Треньор: Марио Загало
ИТАЛИЯ: Енрико Албертози; Тарцио Бюргних, Джачинто Факети, Пиерлуиджи Чера, Роберто Росато, Марио Бертини, Луиджи Рива, Анджело Доменгини, Сандро Мацола, Джанкарло Де Систи, Роберто Бонисеня
Треньор: Феручо Валкареджи
Голмайстор на турнира: Герд Мюлер – 10 гола
Най-добър играч:
Едсон Арантес до Насименто – Пеле. Кралят на футбола заслужено печели призна след общо четири гола, включително откриващия срещу Италия. Като голове най-силното първенство на Пеле е това в Швеция през 1958 година, когато е само на 17 години - пет гола в полуфинала срещу Франция (3) и финала с Швеция (2), Пеле вкарва и единственото попадение на четвъртфинала срещу Уелс тогава.
Пеле става професионален футболист още на 15 години. Той е легенда на „Сантос”, а в кариерата си има 1281 гола в 1363 мача на национално и клубно ниво. При представянето му за „Сантос” шефовете на клуба го анонсират като „най-великият играч в света”, без да подозират колко прави ще се окажат. Още на 16 години Пеле става голмайстор на бразилското първенство. След световната титла през 1958 година и тази през 1962 година всички европейски грандове го искат – „Реал Мадрид”, „Ювентус”, „Манчестър Юнайтед”. Но бразилското правителство го обявява за национално съкровище и не позволява негов трансфер на Стария континент.
Трофеите на Пеле са неизброими – три пъти световен шампион, носител на Световната клубна купа, носител на Копа Либертадорес, пет пъти шампион със „Сантос”, рекорд за най-много вкарани голове в една година – 127 през 1959 година, а през 1999 година Пеле получава приза „Най-добър играч на XX век” от Международната федерация по футболна история и статистика.
Пеле е кръстен на Томас Единсон, но без „и”-то. А прякорът Пеле получава, защото като малък не е могъл да каже правилно името на футболния си кумир – вратарят на „Васко да Гама” Биле.
Интересни факти за първенството:
- Мексико’70 е първото първенство, на което важи правилото за смените.
- Първият играч, влязал като смяна в мач от световно първенство по футбол, е Анатолий Пузач в мача на откриването между Мексико и СССР.
- Това е първото първенство, което се предава по телевизията в цветове. Досега излъчванията са черно-бели.
- За пръв път на това първенство важи червеният картон. Той се получава или при втори жълт, или директно. Досега играчи на световни първенства са гонени по усмотрение на съдията, но не защото им се е давал червен картон.
- За пръв път на полуфиналите на шампионата играят само отбори, които са били световни шампиони. Това са Бразилия – Уругвай 3:1 и Италия – ФРГ 4:3 след продължения.
- Победата на Бразилия означава, че кариоките получават „за вечни времена” Златната богиня Нике или трофеят „Жул Риме”, както е наричана световната титла по футбол. Купата е открадната през 1984 година от музей в Рио Де Жанейро и за разлика от Англия’1966, този път полицията не успява да я намери. Според мнозина тя е била веднага претопена и продължава съществуването си под формата на пръстени и обеци.
