Седемнадесетото световно първенство по футбол и първото за XXI век се провежда за пръв път в Азия. Организирано е от две държави – Япония и Южна Корея, а основната идея на ФИФА е разширяването на футболната география. Всъщност първоначало Япония и Южна Корея имат отделни кандидатури за домакинство, но се обединяват и това е една от основните причини да спечелят високата чест.
В квалификациите за първенството участват 199 отбора, а за пръв път на финалите се класират четири тима – Китай, Еквадор, Сенегал и Словения. На първенството отиват още Англия, Аржентина, Белгия, БРАЗИЛИЯ, Германия, Дания, Ейре, Испания, Италия, Камерун, Коста Рика, Мексико, Нигерия, Парагвай, Полша, Португалия, Русия, САЩ, Сенегал, Тунис, Турция, Уругвай, Франция, Хърватия, Швеция, ЮАР, Южна Корея, Япония. Големият отсъстващ е двукратният по това време сребърен медалист Холандия.
Групова фаза
Безспорно най-голямата изненада на турнира беше представянето на световните шампиони Франция. Преситените от големи успехи звезди на петлите не успяват да сторят нищо срещу напористите футболисти на Сенегал и губят с 0:1 – точно както 12 години по-рано действащият световен шампион Аржентина срещу Камерун. Начело на Сенегал е французин – Бруно Метсу. Малко оправдание за световния и европейски шампион е липсата на Зинедин Зидан. Той се появява за другите два мача в групата, но резултаът е все така катастрофален – равенство 0:0 с Уругвай, гарнирано с червен картон на Тиери Анри и пълна безпомощност срещу Дания, гарнирана с 0:2. Така датчаните оглавяват група A на първенството, а Сенегал се класира за елиминациите като втория отбор, докато Франция завършва последна.
За разлика от Франция, фаворитите в група B и група C Испания и Бразилия записват по три победи и се класират напред с лекота. В спомените на футболните фенове обаче остава мачът между Бразилия и Турция. Кариоките печелят с 2:1, но двама турски играчи са изгонени – Алпай Йозалан и Хакан Юнзал, като вторият напуска след грозна симулация на Ривалдо, който се престорва, че е ударен силно с топката в главата, а тя всъщност среща ръката му, при това без да има умисъл в действията на Юнзал.
В група D голямата гордост на домакините от Южна Корея е техният отбор. Той се справя с Полша и Португалия, а САЩ е вторият тим от групата, продължил напред след зрелищно 3:2 с португалците. Американците повеждат с 3:0 след феноменален бърз и атлетичен футбол, а португалците успяват единствено да спасят честта си. В мачовете на Южна Корея обаче още тук си проличава на каква нагла съдийска подкрепа се радват домакините – те печелят срещу Португалия предимно заради факта, че са изгонени двама играчи на европейците, Бето и Жоао Пинто, като картоните са повече от спорни.
Напред продължава и Германия в група E, макар че според много специалисти това е най-слабият национален отбор на страната в историята ѝ. Оценките са главно заради провала на Европейското първенство по футбол в Белгия и Холандия преди две години, когато германците заемат последно място в групата си, губейки от Португалия и Англия.
В желязната група F голямата жертва е Аржентина. Гаучосите, които печелят безепелационно квалификациите в Южна Америка и са считани за изключително хомогенен отбор, претърпяват провал заради равенство с Швеция – 1:1 и загуба от Англия с 0:1 след дузпа, вкаран от Дейвид Бекъм за нарушение срещу Майкъл Оуен. Бекъм има доста голям късмет при удара – той прокарва топката буквално на косъм в средата на вратата под ръката на Пабло Кавалеро.
В група G звездният тим на Италия едвам минава като втори отбор, след като допуска изненадваща загуба от Хърватия с 1:2 след пълен обрат за три минути между 73-тата и 76-тата. Съдийството в мача е повече от безобразно – при 0:0 изключителен гол на Кристиян Виери с плонж с глава е отменен за засада, каквато очевидно и в реално време се вижда, че няма, а при 1:2 е отсъден фаул в нападение на Филипо Индзаги след дълъг пас на Марко Матераци, който влиза директно във вратата на хърватите. Накрая се стига дотам, че Еквадор спасява скуадра адзура, печелейки срещу Хърватия, а италианците измъкват равенство 1:1 с водача Мексико благодарение на гол на Алесандро Дел Пиеро пет минути преди края. И отново обаче съдиите режат Италия – чист гол на Индзаги е отменен за несъществуваща засада, а Винченцо Монтела също е спрян със засада след красив прехвърлящ удар, като положението е крайно спорно и остават съмненията, че „Самолетчето” (бел. ред. – прякорът на Монтела) е на една линия с мексиканската защита. В този мач много красив е голът на мексиканците, дело на Борхети. Нападателят вкарва с глава в края на първото полувреме, като нанася удар с пълно обръщане на тялото и заковава топката с невероятна парабола в мрежата на смаяния Джанлуиджи Буфон. Както и Южна Корея, Япония също печели групата си със 7 точки и минава напред.
Осминафинали
На осминафиналите изненадите не липсват. Първата е категоричната загуба на Мексико с 0:2 от САЩ. Американците показват стила, демонстриран срещу Португалия и смазват своите съперници. Голямата бомба обаче е Южна Корея срещу Италия – със „Златен гол” на Хван Ан в 117-тата минута, който с глава забива топката в мрежата на Буфон. Италия допуска да се стигне до продължения след гол две минути преди края на редовното време. Мачът е крайно скандален заради червения картон на Франческо Тоти, който е изгонен след втори жълт картон за симулация за дузпа в продълженията, а се вижда ясно, че има чист фаул. При 1:1 пак в продълженията Виери извежда Томази сам срещу вратаря и италианецът е спрян с нова несъществуваща засада. Освен тези очевидни грешки, в срещата има куп ненеказани груби влизания на корейците – едното е особено фрапиращо, когато падналият на земята Паоло Малдини е ритнат в тила при опит да се вземе топката и това е подминато с мълчание от еквадорския съдия Байрън Морено.
След елиминацията си всички на Ботуша са сигурни – скандалното съдийство на това първенство срещу Италия е защото Италианската футболна федерация не подкрепя швейцареца Йозеф Блатер за нов мандат начело на ФИФА и той си връща. Подозренията са повече от сериозни предвид и това какъв човек е Блатер – през 2009 година, той става печално известен след като предизвиква катастрофа и бяга от местопроизшествието. Блатер прави неразумно изпреварване и удря друг автомобил, като ранява леко шофьора му. Швейцарецът признава, че съдиите са порязали Италия срещу Южна Корея, но това не топли никого на Апенинския полуостров. Само няколко месеца след първенството еквадорският съдия Байрън Морено е изваден от съдийството в Еквадор за 20 мача, след като на срещата ЛДУ Кито – Барселона от еквадорското първенство дава шест минути продължение и го удължава до 13, като ЛДУ Кито изравнява за 3:3 и печели с 4:3 в 101-вата минута. Когато изтърпява наказанието, през 2003 година той е наказан за един мач след като дава три червени картона на Депортиво Кито в мач срещу Депортиво Куенка. През 2010 година Морено е арестуван на международното летище „Джон Фицджералд Кенеди” заради трафик на шест килограма хероин, като лежи 26 месеца в американски затвор и след това се връща в Еквадор.
Интересен факт е, че играещият в Перуджа Хван Ан веднага е изваден от тима след загубата на Италия, но после е върнат. Южнокореецът обаче така и не показва нищо с екипа на италианския тим в престоя си там.
Последната изненада в тази фаза е вдъхновената игра на Сенегал срещу Швеция. Африканците показват повече желание и по-добра форма, след като обръщат развоя на срещата и печелят със златен гол на Камара. Другият домакин, Япония, пада с 0:1 от изненадата на първенството Турция. Южните ни съседи демонстрират, че напредъкът на футбола им е забележим и след спечелената Купа на УЕФА от Галатасарай определено и гръбнакът на националния им отбор е от качествени играчи, начело със звезди като Хакан Шукур и Юмит Давала.
Четвъртфинали
На четвъртфиналите драма също не липсва. Голямото дерби е между Англия и Бразилия, като албионците повеждат с гол на Оуен след страхотна грешка на Лусио в защита. В последната минута на първото полувреме обаче Ривалдо изравнява след марково изпълнение с убийствения си ляв крак, а в 50-тата минута идва и голът на турнира. Вкарва го още много младият Роналдиньо, който прехвърля от центъра от пряк свободен удар неразчетено пласирания Дейвид Сиймън. Това е втори такъв гол, вкаран на Сиймън, който през 1995 година във финала за Купата на националните купи допуска в 120-тата минута топката в мрежата след шут от центъра на Наим и Арсенал губи с 1:2 от Сарагоса.
Скандалът отново е в мача на домакините от Южна Корея. Съдиите буквално им спасяват кожата срещу Испания, като не признават три чисти гола на иберийците. Мачът пропуска звездата на Испания Раул, но и без него испанците са достатъчно силни да победят 11 южнокорейци, но не и трима съдии. Съдийският позор започва рано-рано – автогол на южнокорейците не е зачетен, след като е свирено несъществуващо нарушение на Иван Елгера при центриране от пряк свободен удар. Следва особено скандално положение - след центриране от самата аутлиния на блестящия в този мач Хоакин, който побърква азиатците по десния фланг, е отменен гол на Фернандо Мориентес. Причината – според съдията топката е излязла в аут при пробива на крилото, а на повторенията ясно се вижда, че топката едвам докосва от вътрешната страна аутлинията. След това Мориентес удря греда от воле, а за капак Хоакин е спрян сам срещу вратаря с поредна несъществуваща засада след извеждащ пас на Мориентес. Южнокорейците пък нямат дори едно чисто положение в срещата, но накрая печелят с дузпи след като точно най-добрият в мача Хоакин не успява да вкара своя наказателен удар и Испания губи с 3:5.
В останалите два четвъртфинала победители са Германия и Турция. Германците печелят с 1:0 с гол на Михаел Балак, след като Оливер Кан прави чудеса на вратата и спасява дори невъзможното, а колегите му всъщност успяват да вкарат с единствената си атака в срещата. След тази среща се затвърждава впечатлението, че Германия е движена от двама души – Кан и Балак. Турция пък печели с 1:0, със „Златен гол” на Илхан срещу дебютанта Сенегал.
Полуфинали
Изненади тук няма – съдийската подкрепа за Южна Корея секва и логично Германия печели с гол на аса си Михаел Балак. Той обаче получава жълт картон, който го вади от мача за титлата. В другата среща Бразилия печели за втори път в рамките на първенството срещу Турция – също с 1:0, с шестия гол на Роналдо на шампионата. Изпълнението на големия нападател е действително удивително – той вкарва след рязък, отсечен удар с пръстите на десния крак (боц) по диагонал между няколко турски защитници в долния ляв ъгъл на изненадания Рюстю Речбер. В мача за третото място Турция играе по-освободено и бие с 3:2 Южна Корея след два гола на Илхан и един на Шукур – най-бързият на първенството, още в 1-вата минута.
Финал: Бразилия – Германия
За пръв и единствен досега път на световно първенство двата колоса се изправят един срещу друг. Още преди мача тоталният фаворит е Бразилия – логично, с оглед на играчите, с които кариоките разполагат, начело с Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо. Все пак германците не се дават без бой – те удрят дясната греда след пряк свободен удар с външен фалц на Оливер Ньовил, който е пипнат от Маркос, за да стрещне страничния стълб, а преди него Йенс Йеремис след корнер отблизо за малко не вкарва с глава, но ударът му е блокиран. Далеч повече обаче са положенията за бразилците – Роналдо е изведен сам срещу Кан по диагонал от Роналдиньо, но стреля в аут с левия крак. Отново Роналдиньо с чудесен прехвърлящ пас извежда Роналдо срещу Кан, но бразилецът нанася слаб удар и улеснява германския вратар. Клеберсон пък удря горната греда с много хубав удар от около 25 метра. Кан спасява и още един удар на Роналдо – след остро подаване по земя на Роберто Карлуш, което Роналдо успява да засече с левия крак, но Кан избива също с крак.
Логичното става в 67-та минута – Роналдо открадва една топка, предоставя я на Ривалдо, който стреля, Кан изпуска коварния удар от обятията си и притичалият Роналдо я довкарва – 1:0. 12 минути по-късно петата световна титла на бразилците е подпечатана – Клеберсон пробива отдясно, пуска по земя топката, която Ривалдо нарочно прескача и останалият сам Роналдо я забива в долния ляв ъгъл на Кан – 2:0 и самбата в златисто и зелено избухва с пълна сила. До края остава време Маркос да направи фантастично спасяване с една ръка след удар от упор на Оливер Биерхоф.
СТАТИСТИКА:
Германия – Бразилия 0:2
Голмайстор: Роналдо (67, 79)
ГЕРМАНИЯ: Оливер Кан; Томас Линке, Карстен Рамелов, Кристоф Метцелдер; Торстен Фрингс, Дитмар Хаман, Йенс Йеремис (77’ Джералд Асамоа), Марко Боде (84’ Кристиян Циге), Бернд Шнайдер; Мирослав Клозе (74’ Оливер Биерхоф), Оливер Ньовил
Треньор: Руди Фьолер
БРАЗИЛИЯ: Маркос; Лусио, Едмилсон, Роке Жуниор; Кафу, Жилберто Силва, Клеберсон, Роберто Карлуш, Роналдиньо (85’ Жуниньо Паулиста); Ривалдо, Роналдо (90’ Денилсон)
Треньор: Луиш Фелипе Сколари
Голмайстор на турнира: Роналдо – 8 гола
Най-добър играч:
Наградата прибира вратарят на Германия Оливер Кан. Това е първият и единствен случай, в който вратар печели приза. Според мнозина обаче той е даден на Кан само за да се спази традицията да няма играч, който да печели повече от веднъж отличието. Защото макар Кан да закарва Германия на финала, точно той изпуска твърде лесно удара на Ривалдо, след който Роналдо вкарва първия гол за Бразилия и посочва пътя към петата световна титла на кариоките.
Безспорно Кан е един от най-добрите вратари, които изобщо са играли професионален футбол. В дългата си кариера той има безброй отличия – осем пъти шампион на Германия, шест купи на страната, носител на Купата на УЕФА, победител в Шампионската лига и носител на Междуконтиненталната купа. Всички тези трофеи са спечелени с Байерн Мюнхен.
Кан започва да играе футбол в Карлсруе и дебютира през 1987 година в Бундеслигата. Той блесва в похода на скромния германски отбор през сезон 1993-94 в турнира за Купата на УЕФА, когато тимът стига полуфинал. На осминафиналите германците бият със 7:0 Валенсия, след като падат с 1:3 в първия мач. Карлсруе обаче не стига финал след като отпада от Аустрия Залцбург.
След геройските си прояви в Карлсруе, Кан минава в Байерн Мюнхен, където завършва кариерата си през 2008 година. Най-силният му сезон е този през 2001 година, когато благодарение на него Байерн печели Шампионската лига след дузпи на финала с Валенсия в Милано.
В националния отбор Кан не се налага така категорично, както в Байерн. Дълго време той е в сянката на Андреас Кьопке, а след това на Кан му се пада да играе в може би най-слабият германски национален отбор. След 2002 година и голямата награда, Кан е резерва за домашното световно първенство през 2006 година. На първенството Кан играе само в мача за третото място с Португалия, който германците печелят с 3:1.
Интересни факти за първенството:
- Това е първото световно първенство по футбол, проведено на континент извън Европа или Америка.
- Това е единственото досега световно първенство по футбол, организирано от две държави.
- За първи път, откакто на световно първенство са въведени осминафинали, действащият световен шампион отпада в груповата фаза. Нещо повече – световният шампион дори не успява да вкара гол.
- За пръв и единствен път на световно първенство важи правилото за „Златен гол” – при продължения, ако някой вкара гол, печели мигновено.
- В историята на световните първенства има вкарани три златни гола – първият е на Анри Камара от Сенегал срещу Швеция, вторият е на Хван Ан за Южна Корея срещу Италия, а третият – на Илхан Мансъз за Турция срещу Сенегал.
- За пръв път в един шампионат участват цели седем държави, ставали световни шампиони – Аржентина, Англия, Бразилия, Германия, Италия, Франция и Уругвай.
- За пръв и единствен път вратар печели наградата за най-добър играч на първенството – Оливер Кан.
