Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

1986 Мексико - когато Марадона сияеше

11 май 2014, 10:30 часа • 68231 прочитания

Футболът е колективна игра. Тази стара максима се е доказвала безброй пъти в редица важни мачове и първенства по цял свят. Но през 1986 година в Мексико един човек показва, че понякога, само понякога, нещата могат да са различни. Защото тогава в пълната си сила блести Диего Армандо Марадона.

Ако не беше Марадона, Аржентина нямаше да е световен шампион. В това са сигурни всички експерти и всички запалянковци след завършването на шампионата. В страната на ацтеките Диего показва, че един човек може да означава един отбор – пет гола плюс пет асистенции. И влиза окончателно в устата на футболния свят.

Форматът в Мексико през 1986 година е различен спрямо 1982 година – 24 отбора, но само една групова фаза. Тя се състои от шест групи по четири отбора, като в елиминационната осминафинална фаза продължават победителите и вторите отбори, както и четирите най-добри трети тимове. Участниците са Алжир, Англия, АРЖЕНТИНА, Белгия, Бразилия, България, Дания, Ирак, Испания, Италия, Канада, Мароко, Мексико, Парагвай, Полша, Португалия, Северна Ирландия, СССР, Унгария, Уругвай, ФРГ, Франция, Шотландия, Южна Корея.

В груповата фаза големите дербита са Аржентина – Италия и Бразилия – Испания, като първото завършва при миролюбивото 1:1 и в крайна сметка и двата отбора продължават напред, а кариоките печелят с 1:0 срещу Испания, но след сериозен скандал – гол на Мичел не е признат, след като топката се удря в горната греда и тупва във вратата, но австралийският съдия Бембридж не реагира. Голямата изненада в груповата фаза е Дания в група E – скандинавците бият и в трите си мача, като прегазват Уругвай с 6:1 и печелят срещу бъдещия финалист ФРГ с 2:0.

Осминафинали

На осминафиналите се изиграва „мачът на първенството” – ССР срещу Белгия. Белгийците печелят с 4:3, а за СССР хеттрик вкарва Игор Беланов, който печели Златната топка за най-добър футболист на Стария континент през тази година. Развоят на мача най-добре обрисува Кралят на футбола Пеле: „Хареса ми съветският отбор. Неговата игра ми достави истинско удоволствие. Но преди срещата казах, че белгийците ще победят. Те умеят да си почиват на игрището, докато съветските футболисти играят на един дъх. Явно още не са узрели, за да знаят в кой момент да забавят темпото, да си починат и после пак да вдигнат оборотите”.

Голямата изненада, предвид представянето в групите, идва в мача Дания – Испания. Иберийците унищожават викингите с 5:1, а в мача четири гола вкарва Емилио Бутрагеньо, при това след пълен обрат – от 0:1. За пръв път на осминафинал играе и тимът на България – след две равенства в групата с Аржентина, Италия и Южна Корея минаваме напред като един от четирите най-добри трети отбора, но домакините от Мексико ни наказват с 2:0 след страхотен гол със странична ножица на Мануел Негрете. В мача ФРГ – Мароко пък драмата е до 88-та минута, когато Лотар Матеус бележи след пряк свободен удар. В тази среща блесва за пореден път вратарят на мароканците – Езаки Баду. Той прави спасяване на удар на Карл-Хайнц Румениге от воле, след пас на Матеус, което е избрано за спасяването на турнира в много анкети. А световният шампион Италия отпада безславно от Франция, като асът на петлите и на „Ювентус” Мишел Платини вкарва гол и неслучайно казва преди мача, че познава италианците като собствения си джоб.

Четвъртфинали

Четвъртфиналите на първенството спокойно могат да бъдат озаглавени със знаменитото произведение на Вагнер „Залезът на боговоте”. Става въпрос за паметния мач между Бразилия и Франция в Гуадалахара. Кариоките, в чийто състав блестят Сократес, Зико и Карека, губят след дузпи от Франция на Мишел Платини, Жан Тигана и Ален Жирес. Голямата звезда на срещата е френският вратар Жоел Батс. В редовното време той спасява дузпа на Зико, който, както казват футболните експерти, до този момент няма пропуск дори на тренировка. Така срещата завършва 1:1 след голове на Карека и Платини още през първото полувреме, а освен дузпата Батс прави серия от феноменални спасявания, а веднъж и съдбата го погалва – двама бразилци излизат сами срещу него и ... се сблъскват. При елиминационните дузпи Батс спасява удара на другата голяма звезда на бразилците Сократес, Сезар удря гредата, а за Франция изпуска Платини, но това не се оказва фатално за европейските шампиони, които отиват на полуфинал с ФРГ. След „трагедията в Гуадалахара” десет бразилски запалянковци почиват, а 2 хил. са ранени. Показателен е случая с 28-годишния търговец Жозе Мартинс, който е застрелян, след като „си позволява да се усъмни във футболните качества на Зико”.

Мачът между Белгия и Испания също се решава с дузпи, както и ФРГ – Мексико. Белгийците и испанците завършват 1:1 след голове на Ян Кулеманс и Сеньор и 5:4 на дузпите, а германците и мексиканците не си вкарват голове в редовното време, но ФРГ печели с 4:1 при дузпите. Вратарят на ФРГ Тони Шумахер скача при три от дузпите вдясно и спасява две от тях.

Най-скандалният мач обаче е между Аржентина и Англия. Със спомените от Фолклендската война гаучосите излизат решени на всичко, за да си върнат на омразните британци. В тази среща най-ярко блести звездата на Марадона. 51-ва минута – Хорхе Валдано центрира, вратарят на британците Питър Шилтън излиза напред срещу нисичкия Марадона, който скача, протяга ръка и боксира топката в мрежата на англичаните – при това Диего е висок 1,65 метра, докато Шилтън е 1,85. За ужас на англичаните и в пълен потрес за футболния свят голът е признат. На пресконференцията след края на мача Марадона казва, че голът е вкаран „малко с главата на Марадона и малко с Божията ръка”. Заради това попадение всички английски букмейкъри връщат парите на заложилите за 1:1 в мача – патриотичен жест. А страничен съдия на срещата е българинът Богдан Дочев, който не вижда попадението. Не го вижда и главният рефер – тунизиецът Али Бен Насър.

55-та минута – Диего Марадона поема топката в центъра на терена и тръгва към вратата на англичаните. По пътя си той успява да излъже „всички поданици на Нейно Величество и част от британските колонии” – Марадона минава последователно покрай Рийд, Ходж, Сансъм, Ходън, Фенуик, Бътчър, а за капак излъгва Питър Шилтън и вкарва на празна врата. Това е „Голът на века” – официално избран за такъв през 2002 година след гласуване на Goal.com. А Марадона сам казва: „Исках да подам на Валдано, но бях заобиколен от Биърдсли, Рийд, Бътчър и Фенуик и трябваше да играя сам”.

Интересното е, че Марадона за малко не вкарва същия гол срещу Англия в контрола през 1980 година, когато Аржентина губи с 1:3 на „Уембли”. Тогава „малкият принц”, както е един от прякорите на Диего, по идентичен начин излъгва четири-пет английски национали, но накрая, вместо да пробва да излъже и вратаря, стреля по земя в далечния ъгъл и топката минава точно до гредата в аут. Затова и Марадона разказва в спомените си за „Гола на века”, че през 86-та година е решил да лъже Шилтън, за да не се повтори пропуска – решение, което се оказва изключително точно.

На полуфиналите Аржентина и ФРГ печелят с по 2:0 срещу Белгия и Франция съответно, без кой знае каква драма и логично играят на финала. Особено за французите това е много горчива хапка, но те са крайно изтощени след битката с Бразилия и не успяват да вземат реванш за 1982 година и Севиля. Най-големите критики се изсипват на главата на звездата на петлите Мишел Платини - на практика след този мач той спира да говори с френската преса, а тя му отвръща с иронични материали.

ФИНАЛ: Аржентина – ФРГ


Големият двубой, в който Марадона не вкарва гол. Но именно той дава решаващия принос, след като с изчислен до милиметри пас от движение между четирима германци извежда Хорхе Буручага сам срещу Шумахер и той не бърка – 3:2.

Въщност на финала ФРГ за малко не прави знаменит обрат, след като пада с 0:2 до 74-тата минута. Гаучосите откриват резултата след лошо излизане на Шумахер при центриране от пряк свободен удар, което е оползотворено от Браун. Вторият гол е вкаран от Хорхе Валдано сам срещу Шумахер при светкавична контраатака. Тогава Румениге връща едно попадение след удар от близка дистанция при един корнер, а в 80-тата минута Руди Фьолер изравнява при нов корнер, пак от близка дистанция, но с глава след пас с глава от Томас Бертолд. Всичко обаче се решава три минути по-късно след извънземното докосване на Марадона. Диего, между другото, има персонален пазач в лицето на Лотар Матеус. Младият тогава Матеус обаче не успява да опази аржентинския футболен гений.

СТАТИСТИКА:

Аржентина – ФРГ 3:2

Голмайстори: Хосе Браун (23), Хорхе Валдано (55), Хорхе Буручага (83); Карл-Хайнц Румениге (74), Руди Фьолер (80)

АРЖЕНТИНА: Нери Пумпидо; Хосе Луис Браун, Хосе Кучуфо, Оскар Руджери, Серхио Батиста, Рикардо Джусти, Хорхе Буручага (90’ Марсело Тробияни), Ектор Енрике, Хулио Олартикоечея, Диего Марадона, Хорхе Валдано

Треньор: Карлос Билардо

ФРГ: Харалд Шумахер; Дитмар Якобс, Карлхайнц Фьорстер, Ханс-Петер Бригел, Томас Бертолд, Андреас Бреме, Норберт Едер, Лотар Матеус, Феликс Магат (62’ Дитер Хьонес), Карл-Хайнц Румениге, Клаус Алофс (46’ Руди Фьолер)

Треньор: Франц Бекенбауер

Голмайстор на турнира: Гари Линекер – 6 гола

Най-добър играч:


Без капка съмнение Диего Армандо Марадона. Каквото и да се напише за него, все ще е малко. Неговата история започва като истинска приказка а ла Чарлз Дикенс. Той е роден в бедняшките гета на Фиорито, в покрайнините на Буенос Айрес. Футболната му кариера започва на девет години в „Лос Себолитос” (Лукчетата), детският отбор на „Архентинос Хуниорс”. Точно там Диего се запознава с Хорхе Ситерсхпилер, който е най-верният му приятел дълги години наред и де факто движи бизнес делата му.

Марадона дебютира за Аржентина още през 1976 година, преди да е навършил 16 години. В прятелска среща гаучосите печелят с 5:1, а Диего блясва с изумителната си техника. Марадона обаче не попада в състава на страната за първенството през 1978 година, когато Аржентина печели първата си световна титла. Твърде бързо той опознава тежестта на парите и славата – заради постоянния интерес на медии и запалянковци Марадона е готов да спре с футбола още в началото на 80-те години. А след провала на Аржентина на световното през 1982 година, лично Кралят на футбола Пеле казва, че „малкият принц” още не е готов за големи подвизи.

Веднага след световното в Испания, Марадона преминава в „Барселона” за сумата от 10 млн. долара – истински рекорд. Там обаче Диего не успява да блесне – той преживява доста контузии, включително счупен крак през 1983 година. Тогава защитникът на „Атлетик Билбао” Андони Гойкоечея го „перфорира” и поставя началото на страхотна вражда между двата отбора. Тя се изражда в истински побой за финала на Купата на краля през 1984 година, когато баските бият с 1:0, а Марадона нокаутира Нунес и с каратистки прийоми се сбива със стария си познат Гойкоечея, който му раздира с бутони прасеца. Това е началото на края на кариерата на Диего в Барса – на сцената излиза „Наполи” и срещу 24 млн. марки аржентинецът отива в Италия.

В „Наполи” Марадона в пълна степен показва, че един човек може да е един отбор. Диего печели скудетото на два пъти, Купата на Италия и Купата на УЕФА. Още при първата му пресконференция обаче френският журналист Ален Шайу пита дали парите за трансфера не са дадени от Камората. А два месеца след световното първенство в Мексико Кристина Сингра става звезда в цял свят заради Марадона. Защото тя му ражда син – Диего-младши, който Марадона никога не признава за свой и отказва ДНК тест.

През 1991 година Марадона е уличен в употреба на кокаин и отнася 14 месеца затвор условно плюс 15 месеца наказание да не играе футбол. Заради скандала Диего напуска „Наполи” и преминава в „Севиля”, но и там остава много кратко, обявявайки край на кариерата си. Блудният син обаче се връща в националния отбор за световното първенство в САЩ, но след победата с 4:0 над Гърция, в който мач Диего вкарва и гол, отново е уличен в употреба на кокаин. Това вече означава наказание от над една година, а Диего все пак играе след това за „Бока Хуниорс” и „Нюелс Олд Бойс”.

Интересни факти за първенството:

- Първоначално за домакин на първенството е избрана Колумбия, но през 1982 година колумбийците се отказват по финансови причини.

- Мексико става първата държава, която е домакин на повече от едно световно първенство. Следващите са Италия (1934, 1990), Франция (1938, 1998) и Германия (1974, 2006).

- За пръв път африкански отбор печели групата си на световно първенство. Това е Мароко, който завършва първи в група F.

- На това първенство е показан най-бързият червен картон в историята на първенствата – на уругваеца Батиста още в 56-тата секунда срещу Шотландия.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес