Съдът на ЕС разясни как руските бизнесмени могат да се освободят от европейските санкции. Два са начините: единият е да осъдят недвусмислено войната, водена от Русия срещу Украйна. Вторият начин е да променят живота и дейността си по такъв начин, че да не отговарят на формалните критерии за санкциониране, т.е. да не са вече сред „водещите“ (leading) бизнесмени. Това стана ясно на публично изслушване в Съда на ЕС по жалбите на петима руснаци срещу предишни съдебни решения, които потвърждават включването им в списъците със санкции.
Кой бизнесмен е "водещ"?
За първия метод всичко е ясно, но както показва практиката, той не е приложим за всички, които фигурират в списъците. Какви са обаче шансовете им да докажат, че вече не са сред крупните руски бизнесмени? По време на изслушването стана ясно, че решението за признаване на даден бизнесмен за „водещ“ се взема за всеки отделен случай. Има обаче само един начин той да престане да бъде смятан за такъв – като „напълно и истински“ се откаже от активите си в Русия. Следователно не е достатъчно просто да се откаже от ръководната си длъжност, да промени структурата на собствеността или да продаде един бизнес и да купи друг - това ще се разглежда като опит за заобикаляне на санкциите.
Още: Русия извъртя номер на Тръмп за Китай с темата "Украйна" (ОБЗОР - ВИДЕО)
Най-висшият съд на ЕС разглежда жалбите на бившия акционер в руската инвестиционна компания „Синара груп“ и на „Тръбна металургична компания (ТМК) Дмитрий Пумпянски, Виктор Рашников, шеф на борда на директорите на Магнитогорския металургичен комбинат (ММК), Дмитрий Мазепин, бивш собственик на „Уралхим“, Герман Хан, съосновател на „Алфа груп“, и Тигран Худавердян, бивш главен изпълнителен директор на браузъра „Яндекс“.
Решението на съда ще се превърне в прецедент, тъй като има заведени и други подобни дела. Но то няма да бъде издадено скоро. Заключението трябва да е готово до 5 юни.
Кои бизнесмени вече са успели да се отърват от санкциите?
Руските бизнесмени, които искат да бъдат извадени от санкционните списъци, могат да се позоват на предишни успешни подобни процедури. От началото на войната срещу Украйна има над 20 такива примера в ЕС.
Още: Да не проявява слабост пред Путин: Призивът на Макрон към Тръмп
Осъждайки войната срещу Украйна и прекъсвайки връзките си с руската икономика, основателят на „Яндекс“ Аркадий Волож, който сега изгражда нов бизнес на Запад, си осигури отмяна на санкциите. По подобен начин, но във Великобритания, Олег Тинков, основател на Т-Банк („Тинькофф банка“), също постигна отмяна на санкциите.
Бившият ръководител на „Еврохим“ Владимир Рашевски, бившият топ мениджър на руския конгломерат „Система“ Сергей Мндоянц, бившият ръководител на „Озон“ Александър Шулгин и други успяха да постигнат отмяна на санкциите чрез съдилища в ЕС. Освен това редица роднини на крупни бизнесмени също така бяха извадени от санкциите. Най-известният от тях е бившият пилот от „Формула 1“ Никита Мазепин. Но неговият баща, съсобственикът на „Уралхим“ Дмитрий Мазепин, така и не успя да постигне същото. Това, че той е предал контрола върху компанията на нейните мениджъри, просто се оказа недостатъчно.
Как санкциите се отразиха на състоянието на най-богатите руснаци
Санкциите причиниха на най-богатите руснаци очевидни неудобства, някои от тях претърпяха финансови щети, но не прекалено големи. Но като цяло те не са станали по-бедни. По време на войната броят на доларовите милиардери в Русия не е намалял. Броят на руските участници в списъка на „Форбс“, чието състояние е равно или надхвърля 1 млрд. долара, е останал почти същият: през 2021 г. те са били 123, а през 2024 година - 125.
Още: Полк. Миленски: Тръмп удари шамар на Европа, трябва да вземем отбраната си в собствени ръце
Общото състояние на руските доларови милиардери е намаляло в сравнение с 2021 г., но само с няколко процента - до 573,1 млрд. долара. Като се има предвид, че за това време рублата се е обезценила с една четвърт, можем да заключим, че най-богатите предприемачи по-скоро са преуспели - общото им състояние в рубли дори се е увеличило.
Защо още забогатяват?
В същото време, ако се вгледаме внимателно в динамиката на най-големите състояния, ще се окаже, че през последните три години нещата са били по-добри не за онези, които са избегнали санкциите на САЩ, ЕС или Великобритания, а за тези, които са попаднали под тях. Сред новите попълнения в списъка на Forbes има и хора от санкционните списъци. От тези, които са фигурирали в класацията на милиардерите през 2021 г., 55 души са с наложени санкции. От тях 22-ма са станали по-богати, други 22-ма са загубили част от богатството си, а 11 души са били извадени от списъците, по данни на експерти от Лондонското училище по икономика. Сред тези, които не са били подложени на санкции, само 20% са успели да увеличат капитала си, а 60 процента са престанали да бъдат доларови милиардери.
Съществуват няколко фактора, които позволяват на бизнесмените, подложени на санкции, да продължат да забогатяват или да създават нови състояния, отбелязват експертите от Лондон. Първият фактор е придобиването на чуждестранни активи, както направи Иван Таврин, когато изкупи дяловете на чуждестранни инвеститори в „Авито“ и hh.ru. Вторият фактор е заместването на вноса. Например Вадим Мошкович, ръководител на „РУСАГРО“, удвои състоянието си. Третият фактор е ръстът на световните цени на редица стоки. Например, поскъпването на торовете през 2023 г. изведе Андрей Мелниченко („Еврохим“) на първо място сред най-богатите хора в страната. Четвъртият фактор е потребителският бум, благодарение на който например собствениците на магазините „Спортмастер" и DNS попаднаха в класацията на Forbes.
Още: Мироопазващи сили в Украйна: Великобритания иска, но колко може?
Можеха ли санкциите да бъдат по-ефективни?
Ако целта на санкциите е била да накарат влиятелни бизнесмени да се обърнат срещу властите, може да се признае, че те не успяха. С изключение на Волож и Тинков, никой не осъди войната. В същото време компаниите, които тези предприемачи са създали и развили, продължават да работят с нови собственици. С други думи, от раздялата си с Русия те не са претърпели икономически щети.
За да се придаде смисъл на личните санкции, ограниченията трябва да се монетаризират, предлага колумнистът на „Блумбърг“ Лионел Лоран: „Накарайте ги да си платят, за да бъдат извадени от черните списъци или за да им бъдат размразени активите, а парите дайте на Украйна“, пише той.
Моментът за подобна промяна в политиката на санкции обаче може и да е вече пропуснат, тъй като
Още: Рубио обяви при какви условия ще се срещнат Тръмп и Путин
САЩ решиха да форсират приключването на войната, без да се съобразяват с мнението на Европа.
Източник: Дойче веле
Зеленски оптимист за споразумение със САЩ след путинизма на Тръмп и обвиненията в диктат
Кая Калас предупреди: Преговорите за Украйна не трябва да отстъпват пред руската агресия
Мъск защитава Тръмп: Има право да критикува Зеленски
