"Много често ми се струва, че сме критикувани неоснователно".
"Със сигурност днес България е едно стабилно място, може би най-сигурното и безопасно място за живеене в тази част на Европа и в тази част на Балканите".
"Като погледна тенденциите, излиза, че се справяме добре. Нямам предвид себе си, а МВР и правителството".
Това са част от вече пословичните за вътрешния министър Валентин Радев самохвалебствия само за последния месец.
Животът обаче си върви, криминалният контингент и престъпността не спят и отново имаме случай, заради който се налага МВР да бъде критикувано "неоснователно".
Цял месец в Добрич едно 18-годишно момиче е било държано в плен и брутално изтезавано от наркодилър, добре познат на полицията. 20 дни родното МВР е "издирвало" Виктория. Как точно, не е ясно. Защото историята се разплита по емблематичен за българската полиция начин - съвсем СЛУЧАЙНО.
По СЛУЧАЙНОСТ органите на реда правят обиск в дома на наркодилъра и с огромна изненада установяват, че в жилището се намира полумъртвата Виктория. Вбесяващото е, че те можеха да стигнат до тази развръзка по съвсем НЕСЛУЧАЕН път - Мирослав е имал статута на "приятел" на Виктория, това е било публично известно, момичето дори го е водело вкъщи. Майка ѝ заяви, че веднага се е усъмнила в мъжа. Въпреки че телефонът на Виктория е бил изключен от нощта на похищението, няма начин от разпечатките да не е ясно, че тя е комуникирала с въпросния мъж.
Явно всичко това обаче някак е убягнало на МВР, някак се е сторило маловажно и никой не си е направил труда да провери казуса с Мирослав, да повторим - криминално проявен и осъждан.
Обществото ни остава с унизителното впечатление, че издържаме цяла една мегаинституция, която вместо да бъде активна по отношение на нашата защита и сигурност, за което ѝ плащаме, престъпно често оставя нещата на СЛУЧАЙНОСТТА.
Който е бил обиран например знае, че при огледа полицията нерядко се "застрахова" с философията "А дано, ама надали" - органите, разбира се, ще потърсят крадците и откраднатото, но надали ще ги намерят, затова да не възлагаме прекалени надежди. Естествено, случвало се понякога наистина да има разрешени случаи (но вероятно те отново са СЛУЧАЙНИ просветления).
И така продължаваме да живеем в страна с полицията на случайността. Която чака избягал затворник СЛУЧАЙНО да бъде убит в центъра на родния си град, за да разбере къде е и да затвори случая, или която чака някой СЛУЧАЕН сигнал или СЛУЧАЙНА проверка, за да разкрие някое много НЕСЛУЧАЙНО престъпление.
И на фона на тази гавра със справедливостта, достойнството и страховете на цялото ни общество, някъде в далечината постоянно слушаме фоновия шум, произвеждан от един вътрешен министър, назначен НЕСЛУЧАЙНО, който непрекъснато ни убеждава, че полицията ни е 6-ца от тотото, а ние живеем в най-сигурния рай на земята.
До следващия СЛУЧАЙНО разрешен случай, представен ни като успех, на който ние ще трябва да се радваме, въпреки натрапчивото усещане, че ако все още не сме били нападнати, ограбени или измамени, това по-скоро е просто плод на СЛУЧАЙНОСТТА.
Автор: Десислава Любомирова
