Земята е плоска. Убеден съм в това. Ако някой смята, че земята е кръгла, това е неговата лична преценка, която мен не ме ангажира по никакъв начин. Ако той държи да призная, че земята е кръгла, ще го съдя за нарушаване на моя личен релативизъм. Те тия фашисти ще се опитат да спрат порива ни либерален, ще искат да сложат прът в колелото на свободата ни плоскоземна, но ние няма да им се дадем. Зад нас са онези големите пари и каквото те кажат, това става, независимо от постиженията на науката и изкуството. В науката се назначават ненормалници с идиотски изказ, които са способни на думи да докажат плоскостта на земята и белотата на черното... А в изкуството – там нещата отдавна са в наши ръце и грозното е обявено за красиво. Толкова е просто – понеже дяволът трябва да бъде представен като добър. Обръщането на полюсите в момента завзема нова територия. Тази, с която сме откърмени. Територията на езика.
Когато езикът не достига, бива изнасилен, за да се създадат нови понятия, които да бъдат лансирани и приети. Старите думи са натоварени с негативизъм понеже. Старите думи са малко за новата мизерия. Старите думи са слаби за новото лицемерие. Старите думи не пасват на новия ред. Пол е коренът на половинка. Половинката е една втора (½) от цялото. Джендър вече е нещо друго. Не сме дорасли още да го осмислим. Изнасилването на езика не се смята за криминално посегателство, напротив, това е свобода. Нали така го представят – свобода на словото... Само че Словото е тъкмо обратното нещо на този ерзац. То е Истината с главна буква, защото е една и неотменима за всички хора като гравитацията на планетата Земя. Джендърите ще направят опити за отмяна и на гравитацията. Сигурен съм. Ще ни я представят като обикновена човешка фантазия. Всичко е просто във вашите умове. Ако изпуснете стъклена чаша, тя пада и се троши единствено във вашите съзнания.
На практика, в действителност никакво трошене не е напълно доказано. Враговете на Джордано Бруно не са били толкова коварни, колкото нашите днес. Чуйте ги само: "Биологичният пол" е идеален конструкт, който с времето бива насилствено материализиран. Той не е прост факт или статистическо състояние на едно тяло, а процес, при който регулиращи норми материализират "биологичния пол" и тази материализация се постига чрез постоянно принудително повторение на въпросните норми". (Бътлър, Джудит. Безпокойствата около родовия пол. Феминизмът и подриването на идентичността. С., Критика и хуманизъм, С., 2003. )
Какво разбрахте от тази витиеватост? От това усукване на въжето за нашата примка, братя? Аз разбрах, че Джудит не обича науката биология. Тя тази наука е много увлекателна, а ако попаднете и на добра даскалка като Каля от Средец, ще се влюбите в нея и по-късно може да станете лекари, да помагате на хората. Но Джудит явно не е попаднала на добър учител и се е превърнала в днешния ни кошмар. Може би е много обидно за възвишената й душа да види, че яйцата ги снасят само кокошките, а петлите имат по-различни занимания в живота си. Можем да минем по веригата и нататък, да разгледаме царството на насекомите, където също са „мъжко“ и „женско“... Предполагам, че Джудит ще бъде влюбена единствено в характера на женската богомолка. Мъжете им на богомолките въпреки всичко не стават хомосексуални. Жертват се. Може би не знаят, че на този свят има и Истанбулска конвенция, иначе биха си потърсили и те правата.
И всички тия неща биха ми били безкрайно смешни, ако във въпросната конвенция не фигурираше черно на бяло един много мръсен и зловещ израз. Ето го: "Включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като нестереотипни роли на пола"... Ще помълча една минута, за да преглътна всички северозападни псувни, които ми идват първо на езика. Преглът, готово. А сега да попитам всички, които възнамеряват отново да пренаписват учебниците – вие сигурни ли сте, че искате да казвате на моето собствено дете, което съм покръстил в православната ни вяра още на няколко месеца, някакви такива неща за джендърите? Питам, понеже аз моето собствено дете го пазя от такива посегателства. Не му разрешавам още да ползва Facebook, не гледа телевизия, няма телевизор в стаята, държа го далече от джендърите и се радвам на неговата неопетненост. Мислите ли, че ако вие в училище съвсем официално посегнете на чистотата на детето ми, аз ще ви оставя просто така да го правите необезпокоявани? Само питам. Не ви заплашвам. Реакцията ми спрямо вас ще бъде незабавна и непоколебима, без никакви заплахи и предизвестия. Вие, джендъри, нямате шанс да влезете в моя дом.
Бившият служител на Google Джеймс Деймър съди компанията за това, че го дискриминира като нормален човек, който не е съгласен с налаганото лицемерие и заявил, че между мъжете и жените има "биологични разлики". Горкият. Какви разлики, брат! Няма разлики. И те пикаят прави вече. Веднъж през 2012 в присъствието на една американка в София съобщих, че жените и мъжете сме различни шофьори, докато наблюдавахме една жена, която се опитва да паркира на задна скорост и все не успява да нацели габаритите на колата в свободното пространство. Американката ме погледна учудено – как така различни? Казвам й, че това е типично за жените, трудно им е да паркират на задна. И че има неща, които ние мъжете не умеем толкова добре, колкото жените, като мултитаскинг например. Или забелязването на подробностите – жените винаги забелязват подробностите, детайлите, мъжете са съсредоточени в едно направление и нямат тези способности. Особеностите на пола ни не се изчерпат само с вторичните полови белези, исках да кажа. Можете ли изобщо да си представите реакцията на тази либерална писателка? Не бях срещал повече презрение на едно място.
Черното е бяло. Земята е плоска. Повтарям си, да не забравя. Измислете си ваша мантра или научете молитва и си я повтаряйте за справяне с лицемерието, иначе сте обречени на забрава, ще бъдете стилизирани и третирани като обикновени мунчовци в новия световен ред и само разни модерни писатели ще бъдат обявявани за велики, останалите сте аутсайдери, които не разбират, че е обикновена фантазия да бъдеш това, което Бог те е създал.
Тук няма и няма да има закон, който да пази децата от джендър и трансждендър пропагандата, какъвто има в други страни. Но когато кажем нещо такова, напредничавите умове веднага ни заклеймяват и категоризират като ретроградни средновековни тъмни субекти. Някакви атавизми. И ни обясняват, че ние невежите, невъзпитани и глупави човеци, които все още приемаме написаното в Библията за нещо свято, просто нямаме инсталирани драйвери в хард дисковете си за възприемане на модерните понятия и конвенции като Истанбулската.
* Бел. а. - С тази дума визирам само и единствено бесовете, демоните, поднебесните духове на злобата и с нея не назовавам нито едно човешко същество.
Автор: Николай Фенерски
