Квоти за музикално съдържание съществуват в редица европейски страни в подкрепа на националната музика и автори. Франция, Великобритания, Португалия, Белгия, Холандия, Украйна са само част от държавите, които отдавна се грижат чрез законодателство си за творческите си индустрии.
След многогодишни усилия на МУЗИКАУТОР и на редица представители на културната индустрия, поредица от публични обсъждания и информационни кампании, казусът беше сведен на вниманието на Комисията по култура в Народното събрание, която подкрепи по-високите квоти за българска музика в ефира на обществените медии БНТ и БНР. Съставът на комисията показа рефлекс, който защитава местното творчество в стратегически контекст, съотнесен с развитието и съхранението на родния ни език.
Промените в Закона за радиото и телевизията предвиждаха най-малко 50 на сто от общото годишно време, предназначено за излъчване на музикални произведения във всяка от политематичните програми на националните обществени доставчици на аудио-визуални медийни услуги да е предназначено за музикални произведения и музикални звукозаписи на български език, създадени от български автори.
Законопроектът предвиждаше още да не се допуска повторение на едно и също музикално произведение повече от три пъти в една програма в рамките на денонощие и най-малко 10 на сто от тези произведения да не са излъчвани в ефира преди повече от 5 години, с което се целеше осигуряването на разнообразие и осигурен достъп за млади и непознати автори.
Законът трябваше да влезе в сила от 1 януари 2023, но политическото безвремие доведе до неговото разглеждане само на нивото ресорна комисия, без обсъждане в пленарна зала.
МУЗИКАУТОР пита сега, ден след провеждането на поредните предсрочни избори за Народно събрание за последните 2 години – ще обедини ли българската музика народните представители? Ще покажат ли воля да гарантират чрез културата ни формирането на ценностната система на бъдещите поколения?
