Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Любов

15 януари 2015, 14:01 часа • 66435 прочитания

                                                       На Момчил Дончев

 

Когато излязох от Габрово през хиляда деветстотин шестдесет и девета година, в града имаше само осемнадесет циганина. Габрово беше около седемдесет хиляди човека, от тях осемнадесет бяха от ромски произход. Даже не осемнадесет, а само двама бяха от ромски произход. Даже не от ромски, а от цигански, защото на Божана и викаха Божана циганката, а на мъжа и просто викаха Деко. Останалите шестнадесет бяха от техен произход. Демек, произхождаха от Деко и Божана. Вероятно голяма любов е била между двамата, щом шестнадесет деца бяха създали двамата – твърди се, без ничия чужда помощ или вмешателство. Цяло Габрово ги помнеше, а тези, които не ги помнят поради късната им дата на раждане, бяха чували за тях много и различни истории… При това разказвани от родители, дядовци и баби вечер без ни най-малък признак в приказките за расистко отношение към тази малка ромска общност в българския Манчестър тогава. Напротив. Габровци помагаха на Деко и Божана циганката, даваха им съдовете си за калайдисване или чадърите за поправка. Сядаше Деко току пред нашия вратник в кв. Дядо Дянко, вадеше духалката – кожен мех с отвор за духане и нещо като хармоника в началото, където равномерно се натискаше, за да влезе въздуха – разпалваше огънче, после слагаше дървени въглища малко… Вадеше шишенцата с нишадър калая в съд, който трябваше да се сложи на огъня, за да се разтопи. През това време Божана обикаляше бул. „Априлов” , който после стана бул. „Ленин” а след години го заварих като бул. „Трети март”, та обикаляше многоименния булевард Божана и гласът и се вмъкваше през процепите на вратите, през дантелените пердета на прозорците, които лятно време домакините облицоваха с амбалажна хартия или вестници, за да не пожълтеят дантелите, минаваше гласът на Божана Циганката през комините и габровци изнасяха своите медни тави, в които само след месец започваха да правят лютеница, менците, които се пълнеха с вода, в случай че спрат водата. В тези менци и тави после можеше да се оглеждаме, докато в тях се топлеше по дворовете слънчева вода. Привечер се изкарваше едно дървено корито, в което къпеха децата. Които нямаха специално корито майките и бабите вадеха нощвите, сипваха вода от слънчевите, калайдисани от Деко менци и къпеха със слънчева вода децата. Тази вода, толкова полезна, разправяха, против нощни напикавания… Целите в сапун и слънчева вода приличахме на пухкави комати хляб… Замесваха нашето детство в калайдисаните менци на Деко. И как после да му кажеш нещо, като нито един от тези бакърени менци не изчезна?!... Мечтата на всеки сегашен мангал, които не пращат гласа си като Божана циганката през стоборите и комините, през запердените прозорци, а хукват преди гласът да измъкнат къде какво медно име – бакърени менци, медни жици… Да… Сега не пускат гласа си през оградите, както правеше Божана циганката, а отмъкват целите огради за вторични суровини… Божана обикаляше къщите по булеварда, домакините оставяха пред портите без страх, че ще бъдат дадени за претопяване, Божана ги носеше на Деко, Деко натискаше хармониката, която вкарва огън в жарта, жарта топеше калая, който като живачни топчици се плъзгаше във вътрешностите на менците, първо с нишадъра обаче, който кипваше под ръцете му…Господи, никой не може да каже, че е имал детство, ако пред детските му очи не са минали поне един Деко и една Божана циганката. И никой, ама никой в Габрово не ги нарече мръсни мангали, а им се радваше целият град и митовете, легендите и приказките за Деко и Божана циганката разведряваха без телевизионно Габрово… Нито един латиносериал, турски сериал или какъвто и да е там сериал за Изаура не може да бъде по-интересен от сериала за Божана циганката и Деко и техните шестнадесет деца, които сега са уважавани лекари, инженери, учители и най-обикновени хора… Но аз няма този път да ви разказвам веселите истории за Деко и Божана циганката. Божана циганката, която заради Деко е вдигала пожарната по тревога и две пожарни коли се изсипват пред дома им, защото дежурният чул в слушалката страхотно тъжния глас на Божана циганката: „Деко гори”… Всички знаеха кой е Деко и пожарните коли за отрицателно време пристигнали, за да констатират, че Деко имал просто температура. Ама Божана като сбъркала номера на „Бърза помощ” с номера на пожарната. Ех, дето се вика, какви пожарни имахме навремето?... Можеха и температура да свалят… И как да не обичаш едно такова циганско семейство, което, освен че е честно, ами и честно си изкарва хляба, но ти е и цял латиносериал пред очите ежедневно. Без да се броят сезоните… Но, както се случва в такива случаи, дори сериалите не са вечни и рано или късно свършват. Един ден, както пресичала улицата, което в Габрово е булевард, една от малкото тогава коли блъснала Божана циганката. Сигурно е пресичала, за да занесе на Деко я меден съд за калайдисване, я чадър за оправяне. Работливи хора бяха, а живееха като артисти… Цялата тумба от циганета след тях - кое мъкне съоръженията на Деко, кое помага на Божана циганката да занесе нещо по-тежко като варел за варене на компоти, кое подсмърча подир всички и трие нос с ръкава, защото е късметлия е има оставен един ръкав на ризата – вместо носна кърпичка. И, ей така, докато Божана циганката пресичала булеварда, една кола да вземе да я блъсне. Можеше да го напиша по-драматично – примерно да напиша, че колата я е блъснала в момент, в който Божана циганката се е хвърлила под нея да спасява едно от децата си… Ама като не знам как точно е станало. Може и така да е било, ама като не зная нещо – не го пиша. И така, когато в Габрово почти нямаше лека кола и се чакаше минимум пет-шест години, за да ти дойде ред за кола, да те блъсне кола си е доста драматичен край на живота. Блъснала тази кола Божана циганката и така свършил земния и път. Не се знае дали на място е починала, мъчила ли се е, сбогувала ли се е драматично като в сериал с децата си, Деко как се е простил с нея, признала ли е тя изневери, или той на нея… Просто всички в Габрово знаят, че Божана циганката я блъснала кола и тя умряла… Толкова. Животът за това ни е даден – един ден да свърши. Но страшното идва подир. Защото Деко, казват, полудял. Вече бил стар и ходел с бастун Деко… Но колчем видел кола, той се нахвърлял с бастуна връз нея и започвал да я налага. Някои казват, че Деко бил полудял и заради това налагал колите с бастуна… Но аз мисля, че не е полудял. Просто не могъл да прости на модерния век смъртта на Божана циганката. Целият този първичен живот, който е живял с Божана, не допуска и мисъл дори, че ще бъде прекъснат по този начин… Ами това е…

Автор: Христо Стоянов

Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес