Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Теорията на Питагор за универсалната музикална хармония е опровергана

29 февруари 2024, 07:50 часа • 5553 прочитания

Общоприето е, че музикалната хармония зависи изключително от спазването на определени интервали в акордите. Изследователите са доказали, че това не е вярно за всеки музикален инструмент и несъвършените комбинации от звуци често са по-приятни за човешкото ухо.

Според теорията на древногръцкия математик и философ Питагор косонансът (съзвучието) – тоест чистото, съвършено звучене – се определя до голяма степен от отношенията между целите числа 3 и 4. Те определят размера на интервала между звуците в косонансните акорди, както и редица правила, в съответствие с които се създава музика. В тази концепция дори малките нарушения на отношенията водят до дисонанс – неблагозвучие.

ОЩЕ: Гениална или заимствана е Питагоровата теорема?

Учени от университета в Кеймбридж (Великобритания), университета в Принстън (САЩ) и Института по емпирична естетика на Обществото „Макс Планк“ (Германия) открили две причини, поради които теорията на Питагор може да се счита за невярна. Експериментите, които направили възможно тяхното установяване, включвали 4272 души от САЩ и Южна Корея. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Nature Communications.

Първо, изследователите доказали, че когато слушат музика, хората са склонни да предпочитат не толкова идеалните звуци. Авторите на статията провели 23 онлайн експеримента, в които хората оценявали по седемстепенна скала акорди от два звука, изсвирени на пиано, флейта и китара, а също така коригирали звука, за да го направят по-приятен за себе си.

Първоначалните съзвучия били построени различно: някои – в съответствие със законите на хармонията, други – с лека „грапавост“, а трети – със забележими отклонения от съзвучието. Участниците в експеримента дали 235 440 оценки и в повечето случаи нарекли благозвучни акорди от втория тип – близки до идеалните, но все пак „нехармонични“.

На второ място, авторите на статията отбелязват, че някои ударни инструменти, например металофони в индонезийските гамелани (национални оркестри – бел. ред.), са конструирани по различен начин от китарата, пианото и флейтата, познати на западната култура. Затова учените провели подобен експеримент със звука на бонанг – явански инструмент, който се състои от малки бронзови гонгове. Оказало се, че съзвучията, които се възприемат като косонансни при използване на „привични“ инструменти, имат обратен ефект, когато се изпълняват на бонанг.

„Устройството на някои музикални инструменти е такова, че когато ги ударим и те започнат да резонират, характеристиките на тяхното звучене просто не удовлетворяват класическите математически закони. Тогава започват да се случват интересни неща“, поясняват изследователите.

Тяхното изследване показва, че инструментите с особена конфигурация, които са характерни например за отделните култури, често са „нехармонични“ изначално. Следователно музиката за тях също не отговаря на класическите закони и съществуват други хармонии. Например благозвучните акорди на бонанга се вписват в конкретна музикална гама, която се използва в културата на Индонезия (инструментът произхожда оттам), но на пианото същите тези съзвучия ще се възприемат като дисонанс, а не като косонанс.

ОЩЕ: От древността до наши дни: Как гонгът промени света

Според изследователите работата им отваря огромен брой възможности за експериментиране в създаването на музика. Може да се открият нови звуци, да се предскаже реакцията на публиката към тях и също така интелигентно да се съчетаят „традиционни“ и необичайни инструменти, характерни за отделните култури.

Самите автори на статията продължават да изучават хармонията. В новите изследвания те планират да обхванат повече култури и да анализират опита на музиканти, които работят с „нехармонични“ инструменти.

Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес