До 900 г. от н.е. в Мезоамерика са съществували царства на маите, които са прилагали устойчиви методи за селско стопанство, осигуряващи им продоволствена сигурност. Това сочи ново изследване на учени от университета Браун в САЩ, публикувано в изданието Remote Sensing. От публикацията става ясно, че стратегическото мислене е помагало на маите да се справят със сушите, които са станали причина за упадъка на древната цивилизация.
Археолозите са провели лазерно сканиране на 331 квадратни километра в басейна на горната част на река Усумасинта в Мексико и Гватемала с помощта на авиолидар с висока резолюция. На тази територия са съществували три царства на маите: Пиедрас Неграс, Ла Мар и Лаканджа Целтал. Цифровите модели на релефа на местността показали следи от древни селища и свързани с тях иригационни съоръжения, а клъстерен анализ позволил да се различат градски, крайградски и селски райони, загубени в джунглите на Централна Америка.
Оказало се, че между 350 и 900 г. от н.е. са съществували царства на маите, които са се характеризирали с ниска плътност на населението, като при това технологиите за селско стопанство са били доста развити, за да задоволяват не само основните жизнени потребности на хората, но и да предоставят излишък от продоволствие. Според учените това говори за стратегическо мислене на коренните мезоамериканци, които можели да се запасяват с продукти и по такъв начин да се справят в годините с ниски добиви.
Селскостопанските методи на маите, чиято основна култура е била царевицата, са включвали строителство на тераси, диги и полета с канали.
Откриха неизвестни храмове на маите
И трите царства са били управлявани от аджав – представител на политическия елит. Но Пиедрас Неграс, най-голямото царство, е било оглавявано от куул аджав, или „свети лорд“, специална почетна титла, за която не са претендирали големците от Ла Мар и Лаканджа Целтал. Последните две царства също не били съвсем равни, тъй като Ла Мар е бил по-гъстонаселен от Лаканджа Целтал, който на свой ред имал по-голяма автономия.
