Няма нови случаи с диагноза „морбили“ в Пловдивска област през последната седмица. Това съобщи за Радио „Фокус“ – Пловдив дежурен епидемиолог от Регионалната здравна инспекция. Ситуацията със заразното заболяване е напълно овладяна. Броят на хората с поставена диагноза „морбили“ е 167, в периода от 17 март до 14 юли. Последните два случая със съмнение за наличие на заразното заболяване бяха регистрирани в първата седмица на месец юли, като от началото на юни до този момент те са общо 38.
Най-много са болните с диагноза „морбили“ в рамките на град Пловдив и село Йоаким Груево, като в двете населени места са се разболели над 100 души. Регистрирани са и единични случаи в други населени места от областта.
Все още продължава имунизирането срещу морбили на всички, които са пропуснали имунизация или са контактни на вече заразените. Ситуацията в Пловдивска област е повече от стабилна, като разпространението на заболяването е ограничено, категорични са специалистите.
Припомняме, че на 5 май нов случай на морбили е регистриран при 2-годишно, ваксинирано срещу болестта, дете. До момента, в който на сайта на РЗИ- Пловдив се даваше детайлна информация при 50 потвърдени лабораторно случаи, ваксинираните от тях бяха 16.
По-голямата част от болните са деца до 1 година, при които ваксината не се поставя.
На 3 май беше съобщено, че три деца, ваксинирани срещу морбили са се разболели, едното от тях е имало и втора доза от ваксината. Здравните експерти се опитаха да внушат, че случаите се дължат на флашиво вписани ваксини, но статистическите данни говорят за много случаи на епидемии именно сред ваксинираните.
Припомняме, че през пролетта бе проведена засилена имунизационна кампания, която се случи в сезона на втората грипна вълна, както и изострянето на алергичните състояния. Тези обстоятелства повишават риска от появата на нежелани странични реакции след ваксиниране. Освен това ваксината, която се поставя не е само срещу морбили, а съдържа и живи щамове на паротит и рубеола.
Припомняме и, че по време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52% т.е. при 52 на сто от случаите е ясно дали пациентът е бил ваксиниран или не. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 70% от заболелите са ваксинирани с една доза МПР ваксина, като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нереагиращите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза.
Също така въпреки популярните внушения, че предимно неваксинираните са изложени на риск от морбилна инфекция при среща с патогена, проучвания показват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011).
Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987). МПР е жива ваксина. Три ваксинирани деца, едното с две дози, са новите случаи на морбили в Пловдивско Три ваксинирани деца, едното с две дози, са новите случаи на морбили в Пловдивско
Известно е, че рубеолният и морбилният вируси се екскретират от фаринкса между 7-ия и 28-ия ден след ваксинацията, с пикова екскреция на 11-ия ден (КХП на Приорикс). Няма данни екскретираните ваксинални вируси да се предават от ваксинираните на податливи контактни. Липсата на данни обаче не изключва рядката възможност за предаване на вируса на контактен с ваксинирания, особено при имунокомпрометирани лица.
Същевременно, научни публикации доказват отделянето на морбилния вирус с урината (което не е описано в КХП/листовката на препарата), като вирусната нуклеинова киселина е изолирана в проби до 14 дни след ваксинацията (Rota et al., 1995; Kaic et al., 2010). Документирано е предаване на ваксиналния рубеолен вирус чрез кърмата, както и трансплацентарно на деца без доказателства за клинично заболяване. Описаните в листовката (КХП) нежелани реакции от триваксината МПР, са: температура; обрив; зачервяване, болка и подуване на мястото на инжектиране; морбили с понижена вирулентност (в новата КХП е посочено като морбили-подобен синдром) няколко дни след ваксинацията; менингит, енцефалит, алергични реакции; инфекция на горните дихателни пътища; отит на средното ухо; лимфаденопатия; анорексия; нервност, необичаен плач, безсъние; фебрилни гърчове; конюнктивит; бронхит, кашлица; диария; повръщане; увеличаване на паротидните жлези; орхит; епидидимит; паротитоподобен синдром; тромбоцитопения, тромбоцитопенична пурпура; анафилактични реакции; трансверзален миелит, синдром на Guillain-Barre, периферен неврит; Erythema multiforme; арталгия; артрит; синдром на Kawasaki.
