Синдикатите и бизнесът започват обсъждането на проекта на правителството за вдигане на минималната работна заплата от 1 януари догодина от 710 на 770 лева, предава БНР.
За днес е насрочено онлайн заседание на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което социалните партньори ще представят становищата си.
От КНСБ вече разпространиха остра позиция, в която дават негативна оценка на предложението на правителството за това увеличение.
С проекта на правителството се определя минималната часова работна заплата от 4,66 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Според доклада на служебния вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров към проекта, изпратен до бизнеса и синдикатите, определената стойност на най-ниското възнаграждение за догодина е в съответствие с Директивата относно адекватните минимални заплати в Европейския съюз и индикативните стойности, заложени в нея, и се посочва, че средногодишно съотношението между размера на минималната заплата от 770 лв. към средната за 2021 г. е приблизително 50%.
Посочва се още, че при определянето на размер от 770 лв. от 1 януари 2023 г. са отчетени реалните параметри на макроикономическата среда, възможностите на държавния бюджет и на фирмените финанси.
ОЩЕ: На първо четене: Минималната заплата вече трябва да е поне 50% от средната
От КНСБ остро реагираха на доклада на Лазар Лазаров и заявиха, че този доклад е писан с цел да не се вдигне минималната заплата на 850 лв., а не да се даде обективна оценка на нейното състояние.
В началото на месеца размерът от 850 лева беше приет на първо четене от депутатите с промени в Кодекса на труда.
Представители на работодателските организации са против размер от 850 лева, като един от основните им аргументи е, че брутната минимална заплата е с 11% по-висока, защото трябва към законово-установената стойност да се добавят и доплащанията за трудов стаж и професионален опит.
