"Последното листо"
Единствено на клона то остана –
най-горе, на върха – там, сам само.
От пролетта последното писмо,
от идващата зима – първа рана.
Ръждиво-златно, кърваво, със форма
на мъничко простреляно сърце,
издигнато в молитвени ръце
на ветровити клони и простори.
Видях го като падна, чух как викна,
как каза мълком „Сбогом!“ на света…
…Сега е пролет… С хиляди листа…
Но вече други. То не ще поникне
ни на дърво, ни нийде. В мойте мисли
единствено ще се люлее то –
последното, най-страшното листо,
умряло, за да дойдат нови мисли.
Дамян Дамянов
