Днес с името Кючук Париж е известна северната част на пловдивския район Южен. От турски „кючюк“ означава малък, т.е. името на квартала е “Малкият Париж”. Съвременният квартал не е никак малък, напротив - това е най-големият пловдивски квартал. В последните години постоянно се разраства, което се дължи не неговото местоположение - има излаз на свободни терени към Родопите. Всяка година тук се появяват няколкостотин жилища, които веднага се заемат.
Официалният брой на жителите е 83 000 по постоянен адрес. Предполага се, че реалният им брой е много по-голям. Тук се намират блоковете “Оазис 3” и ”Оазис 4”, които са прочути с пренаселеността си. Всеки от тях е с по 900 апартамента, колкото едно средно голямо село в България.
Трудно ни е да си представим днес, че само преди век кварталът е бил една малка махала със схлупени къщурки.
Откъде започва съперничеството между Пловдив и София?
Македонският квартал
В началото на XX в. Кючук Париж е малка бедна махала. Южно от жп гарата започват постепенно да се появяват малки кирпичени къщички, издигнати от пристигащите бежанци от Тракия и Македония след Илинденско-Преображенското въстание. Между 1913 и 1918 г. хиляди наши сънародници са прокудени от домовете си от Беломорска Тракия и търсят спасение в Пловдивския край. Неслучайно първото кварталче се е казвало “Кирпич махала”. Затова днес голяма част от улиците напомнят за македонската история - Скопие, Охрид, Дойран, Лерин, Воден, Кукуш, Даме Груев, Пере Тошев, Борис Сарафов, Тодор Александров, Лазо войвода, Прилеп, Щип, Шар планина, Македония, Никола Вапцаров.
Името на квартала
Няколко се тезите за произхода на името.
Някои смятат, че първите му жители започват да го наричат така заради приликите с бунтовния характер на френската столица. Други смятат, че е кръстен на легендарна квартална кръчма с името “Малкият Париж”, собственост на един от първите заселници, която всички наричали за кратко “кючука”. Във всички официални документи до 1944 г. кварталът носи името “Кючук Париж”.
Най-разпространена е версията, че името на квартала идва от кулата на Сачмената фабрика, наподобяваща Айфеловата кула във френската столица.
От всички имена на Пловдив – кое е най-старото?
“Айфеловата кула” в Пловдив
Някога в Пловдив, на мястото на днешния комплекс “Нептун” се е извисявала пловдивската “Айфелова кула”, от която днес няма и следа. Зевзеци от квартала разказват, че бежанците от Тракия и Македония, замръкващи с каруците си в нивите край кулата, се събуждали и казвали “Абе, ние да не сме дошли в Париж! Ей я на - Айфеловата кула!”
Оловната кулата е част от Сачмената фабрика, построена през 1927 г. от предприемача Иван Нейков. За времето си това е единствената фабрика за ловни сачми на Балканския полуостров.
След смъртта на собственика Иван Нейков бизнесът поема най-големият му син, който е собственик на магазин за ловни принадлежности на Главната улица. Освен това е съдружник в консервна фабрика “Първи май” и е собственик на завод за бъчви. След национализацията му вземат всичко, а комендантът на Пловдив се настанява в бащината му къща. При реституцията фабриката и земите са върнати на 12 наследници, но от 40-те декара земя на Иван Нейков, получават само 6, останалото - в компенсаторки. През 1992 г. наследниците решават да отворят отново фабриката. Наемат инженери, които правят проект, но поради разногласия начинанието пропада.
През 2003 г. Сачмената фабрика е продадена на частна фирма, а 60-метровата кула е срината. Символът на Кючук Париж е унищожен, но името остава.
