Ново проучване установи връзка между здравето на мозъка и лептина, хормона на ситостта. Ако се чувствате гладни през цялото време, това може да не е добър симптом.
През последните години има все повече доказателства, че затлъстяването в средната възраст е значителен риск за развитие на деменция. Изследването на мастната тъкан показва, че тя не е просто резервоар за съхранение на енергия, а е част от ендокринната система, която произвежда адипокини - хормони на мастната тъкан.
Един от тях е лептинът, известен като хормона на ситостта. Той е отговорен за контрола на приема на храна. Въздействайки върху мозъка, лептинът блокира синтеза на невропептид Y, стимулант на приема на храна, отговорен за чувството на глад. По този начин по-високите нива на лептин помагат за поддържане на нормално телесно тегло.
Още: Хипократ: Не казвайте на никого за болестта си, иначе ще я влошите
В допълнение, този хормон участва в различни неврофизиологични функции, включително развитието на мозъка, образуването на нови неврони и тяхната защита.
Съществува хипотезата за „прекъснатия мозък“, която гласи, че когнитивен спад при стареене се дължи на нарушена комуникация между различни, предимно отдалечени области на мозъчната кора.
В нови изследвания учените от Тексаския университет заключават: По-високите нива на лептин са свързани с по-добро сигнализиране на бялото вещество при хора на средна възраст, което е защита срещу деменция.
Нашите резултати подкрепят ролята на ниските нива на лептин в риска от развитие на деменция в напреднала възраст. Дефицитът на този хормон с промени в структурата на бялото вещество е ранно събитие в процеса на когнитивно увреждане, причинено от болестта на Алцхаймер или съдова деменция, твърди Клаудия Сатисабал, асистент професор в Института Глен Бигс за Алцхаймер и невродегенеративни заболявания в Медицинския център на Тексаския университет в Сан Антонио.
Още: Кои са най-полезните храни за черния дроб?
Проучването включва 2262 когнитивно здрави доброволци на средна възраст. Учените тестват когнитивната функция на участниците и също така изследват степента на мозъчна атрофия и съдови увреждания с помощта на ядрено-магнитен резонанс.
В същото време, доброволците измерват не само концентрацията на лептин, но и разтворимия лептинов рецептор, както и съотношението им, известно като „индекс на свободен лептин“. Този показател показва бионаличността на хормона.
Резултатите показват силна връзка между по-висок индекс на свободен лептин и по-висока цялост на бялото мозъчно вещество. Освен това, по-високите плазмени концентрации на лептин са свързани с по-голям общ обем на мозъка.
Учените подчертават, че при болестта на Алцхаймер невропатологичните изменения започват много години преди появата на клиничните симптоми. И съдовото увреждане на мозъка може да съществува без очевидно когнитивно увреждане. Но като поддържаме нормалната функция на лептин, ние защитаваме мозъка и намаляваме риска от деменция.
Още: Кой е най-добрият чай за бъбреци?
Трябва обаче да се вземе предвид факта, че някои хора, особено тези със затлъстяване, могат да имат високи нива на циркулиращ лептин поради резистентност - състояние, при което тялото престава да възприема този хормон. Това означава, че лептинът не взаимодейства с мозъчните клетки и неговата неврозащита не работи. Един от симптомите на резистентност към лептин е чувството на вечен глад, когато човек не може да получи достатъчно храна.
