Идеята за създаване на Братска могила в Пловдив като знаково място за поклонение на героите от Освобождението, Съединението, антифашисткото въстание през 1923 година и партизанската борба, възниква още в средата на 50-те години на миналия век. Победители на първия са арх. Любомир Шинков и арх. Матей Матеев. Техният проект, обаче, е трябвало да увенчае Небет тепе, Трихълмието. Дали поради тази причина, дали поради друга, той не се осъществява. Ако беше станал, днес Пловдив щеше да има сходна на Бузлуджа визия.
На втория конкурс не се явяват никакви кандидати. Идеята наглед замира, но през 1967 е обявен нов конкурс и той вече има резултат. Автори на проекта са отново арх. Любомир Шинков, но този път в екип с арх. Владимир Рангелов и скулпторите проф. Любомир Далчев, Ана Далчева и Петър Атанасов. Мястото на монумента е променено- то се намира в източната част на парк "Отдих и култура" в непосредствена близост до създадения по- късно Гребен канал.
До 1971 година е готов техническият проект и започват строителните работи. Тържественото откриване на паметника става на 9 септември 1974 година лично от Тодор Живков, а мемориалът е посветен на 30- годишнината от 9 септември 1944 година.
Братската могила съзнателно е изградена по подобие на тракийските могили. Погледната отгоре, тя прилича на стилизиран каменен венец. Опасана е от 90 м дълга скулптурна композиция, в която са преплетени фигурални моменти от различните периоди от историята на България- Освобождението, Съединението, Балканската война, Първата и Втората световни войни, партизанското движение. В центъра е горял вечен огън. До ден днешен Братската могила приютява тленните останки на общо 126 участници в партизанското движение в България- те са положени в траурна конструкция, съставена от квадратни бронзови урни в стена. Всяка от тях е белязана с петолъчки в ъглите. Сред тях са останките на Лиляна Димитрова и Йорданка Чанкова, две от участничките в групата Петимата от РЕМС. По-късно дейността на тази група стана основа на филма "Черните ангели".
От 1974 до 1989 година Братската могила бе една от забележителностите на Пловдив, посещавана от туристи. Тя беше и задължителен елемент на всяка сватба, станала в този период. След подписване в Дома на младоженците, младите поднасяха букети в криптата.
После започна голямата разруха. Известно време могилата беше достъпна, но това доведе до кражби. Скулптурите на Любомир Далчев пострадаха, крадците буквално ги разчлениха, за да вземат металните части. После вече бяха сложени метални врати с катинар. Периодично бетонните блокове, оформящи покрива на Братската могила, стават обект на атаки със спрейове, но обикновено преди 9 септември местната организация на БСП предприема почистване и поднася цветя пред фигурата на Септемвриеца. Докато тъне в забрава в Пловдив, Братската могила привлече вниманието на Холивуд. Преди четири- пет години в нея бяха заснети сцени от две продукции - "Hellboy" 3 с Мила Йовович и "Doom" с Нина Бергман.
Подобно на кино "Космос", бивше "Комсомол", и този паметник от времето на социализма не може да си намери мястото в днешните времена. Не че липсват идеи, сегашният кмет Здравко Димитров още в качеството си на районен кмет преди девет години имаше идеи да съживи пространството, да го превърне в място за култура, обмисля се идея и за музей. Тогава нищо не стана.
Днес, макар и все пак да се споменава епизодично като възможност, Братската могила отиде съвсем в периферията на вниманието. Близо до нея беше построен първият мол в града, който и днес е най- оживеният, строят се и затворени жилищни комплекси. Времето си върви и отнася и нея, както и други неща, които при създаването си са изглеждали вечни и безспорни. Отнася и изкуството, вложено в нея чрез скулптурите на Любомир Далчев и съпругата му Ана Далчева. Както отнася и стенописите на Йоан Левиев, Георги Божилов- Слона, Димитър Киров в чинията на Бузлуджа, както вече отнесе редица ценни културни артефакти, удавени във водовъртежа на историческите времена. За това наистина може да се съжалява.
