Унгария призова Европейската комисия да ѝ осигури по-ниски транзитни такси за руския петрол, тъй като се опасява за доставките по тръбопровода "Дружба". В Будапеща вече считат хърватския петролопровод "Янаф" за по-сигурен източник, но не желаят да плащат от 2,5 до 3 пъти по-висока от средната европейска такса за транзит.
Припомняме, че когато ЕС наложи ембарго върху вноса на руски суров петрол, няколко държави, които нямат излаз на море, включително Унгария и Словакия, получиха временни изключения. Това означава, че на Будапеща ѝ е разрешено да продължи да внася руски нефт по море през 2023 г., ако "Дружба" спре да функционира. България също е с дерогация до края на 2024 г.
Унгария получава петрола си от Русия на по-ниски цени, отколкото по-голямата част от Европа - именно през "Дружба", който минава през източната ѝ съседка Украйна. Но продължаващата война и руските атаки срещу инфраструктурата на Украйна накараха Будапеща да се насочи към "Янаф" и да внася руския нефт, докаран през Адриатическо море.
На срещата на министрите на енергетиката на ЕС в Брюксел този понеделник Унгария се опита да си осигури по-благоприятни транзитни такси, съобщава Euroactiv, цитирана от БГНЕС. Не е ясно обаче дали Комисията ще удовлетвори тези искания.
Според унгарската страна договорът за транзит на енергийния гигант MOL в Будапеща изтича и той е получил "несправедливо предложение" за транзитна такса, която ще бъде с 80% по-висока през следващата година. "Това не е нищо друго, освен злоупотреба с военната ситуация, злоупотреба с монополното положение, злоупотреба с факта, че войната може да постави Унгария, Словакия и, до известна степен, Чешката република в уязвимо положение", заяви унгарският министър на външните работи и търговията Петер Сиярто след срещата на министрите на енергетиката на ЕС.
Наричайки това "изключително несправедливо поведение", той заяви, че е поискал от Европейската комисия да изготви предложение, което да гарантира, че цените, прилагани по алтернативните маршрути, които се налагат поради войната, не трябва да надвишават средноевропейските. "Подчертах, че настоящият капацитет на "Янаф" може да задоволи всички нужди на Унгария", добави той.
Настоящият капацитет на "Янаф" към Унгария е 11,4 млн. тона петрол, а капацитетът за рафиниране в Унгария е 8,1 млн. тона, заяви пък хърватският министър на икономиката Давор Филипович пред репортери в Брюксел, според "Ютарни лист", цитирана от БГНЕС.
Унгария, Словакия и Чехия се снабдяват с петрол предимно по тръбопровода "Дружба", а общите им нужди възлизат на 21,5 млн. тона годишно. Въпреки че половината от капацитета на рафинерията "Литвинов" в Чешката република се внася от Триест от полския собственик Unipetrol, комбинираното търсене на рафинериите в трите държави не може да бъде задоволено само от капацитета на "Янаф" от 11,4 млн. тона.
"Готови сме да бъдем партньор и да осигурим достатъчно петрол за Унгария и Словакия, но трябва да спазваме това, което Комисията подчертава - еднакви пазарни условия за всички и честна конкуренция, равнопоставеност", каза Филипович. "Всички знаем, че Унгария получава по-евтин руски петрол през "Дружба", а сега иска и по-евтин транспорт през "Янаф"".
Енергийните отношения между Хърватия и Унгария са обтегнати. През лятото Загреб загуби международно арбитражно дело, заведено от унгарската компания MOL заради неизпълнението на задълженията по споразумение за газовия бизнес на съвместно притежаваната хърватска петролна компания INA, с което се сложи край на процеса, започнал през декември 2013 г.
Междувременно единствената хърватска петролна рафинерия, управлявана от INA, заяви миналия месец, че ще преустанови дейността си заради планирана модернизация, която ще продължи от ноември до началото на април.
