"Коалицията с ГЕРБ не зависи от Валери Симеонов, тя може да продължи и без той да е вицепремиер". Думи на председателя на парламентарната група на "Обединени патриоти", Волен Сидеров, в ефира на bTV във връзка с изказванията по-рано пред БНТ на вицепремиера и съпредседател на "Обединени патриоти", Валери Симеонов, че руският патриарх Кирил е известен като "второразрядно съветско ченге" и "цигареният митрополит на Русия".
Коментар на редактора
Посещението на руския патриарх, което сякаш мина като визита в отдалечена губерния на някогашната руска империя, успя да предизвика толкова много сътресения у нас, та вече някой спомня ли си, че председателстваме Съвета на ЕС? Кирил не само че назидателно раздаваше правда пред българските президент, патриарх и духовници, не само че изрови и сложи на освободителната трапеза разделението "русофили-русофоби", но и активира политическия таймер на бомба със закъснител. Активира и Волен Сидеров, който се залови за православието и започна да го размахва от студио в студио като последна инстанция пак на същата онази правда, в която се бе преоблякъл и висшият всерусийски светия.
Така в момента наблюдаваме яростна смесица на политико-духовни брожения, характерни за далечните времена, в които църквата и държавата са били завити под един юрган. Както тогава, така и сега обаче почти не ни прави впечатление. А междувременно "Обединени патриоти" толкова се тресат, че трябва да признаем безспорната заслуга на "цигарения митрополит на Русия" (по Валери Симеонов) да разиграе пешките след което да затвори дъската, да си я грабне под мишница и да отлети към господаря си, оставил тук да се карат кой е бил на ход.
Волен Сидеров засега успешно прави усилия да изпълни със съдържание собствената си фраза, че "ако ние не се свалим сами, няма кой". И може би допуска грешка - руският патриарх Кирил би имал голяма заслуга в подобен тип превратни действия. А дали всъщност тук не се крие искрена цел на Кремъл? А?
Хубаво е да помислим върху това, докато всички междувременно раздават присъди, вторачени в джобовете си и забравили за Съдника.
Автор: Румен Скрински
