КСНС като фалшив признак на живот

Липсата на кворум на провелия се преди дни Консултативен съвет за национална сигурност беше последната капка в отдавна прелялата чаша на безсмислените и неефективни политически имитации на дейност.

По закон свикването на КСНС е едно от малкото правомощия на президента и в определен контекст то може да бъде действително полезно. На практика обаче КСНС отдавна се е превърнало в периодична седянка без смисъл и резултат, провеждаща се просто защото президентът има право на нея.

На пръстите на едната ръка се броят пътите, при които от Консултативен съвет е произлизало нещо важно и полезно. В повечето случаи КСНС се ползва като трупане на президентски точки пред обществото. През определено време, за да покаже президентът, че е много в час с наболелите проблеми, че много го вълнуват и че взима решаването им много присърце, си избира един от тях и го обявява за тема на КСНС. Следва "среща на върха" - всички "важни" се събират, за да си поговорят едни общи приказки, евентуално да се поскарат малко, да излязат пред медиите и да не обявят абсолютно нищо ново. Защото КСНС във формата, в която се ползва днес, е напълно безсмислен.

Той е една проформа политическа акция, едно имитиране на дейност, за което се ангажира обществен ресурс, а не произвежда нищо в обществена полза. КСНС е фалшив признак на живот - че президентът е жив, че политическият сговор е жив, че изобщо, политическата воля за каквото и да било е жива. А те не са. Затова в интерес на всички е президентът, който и да е той, да поразреди КСНС инициативите. Отдавна никой не се заблуждава, че цялата шайка, която се събира (или не се събира) на тези мероприятия, върши нещо.

Автор: Десислава Любомирова