Ако някой е гледал целите дебати за оставката на Цвета Караянчева в парламента, то той, заедно с много други, трябва да бъде изпратен за лечение на посттравматичен шок. С лечението му трябва да се заемат психолог (съвети), психиатър (хапчета) и стенд-ъп комик (разведряване на настроението).
Най-малко важното е, че Караянчева оцеля на поста си. По-значимото е, че движещото се около 7% доверие в парламента е силно преувеличено и сигурно става дума за статистическа грешка. Начинът, по който ГЕРБ и спътниците им защитаваха председателката на парламента беше потресаващ. Ето ви няколко примера:
1) Славчо Атанасов (НФСБ): "Не превръщайте Караянчева в мъченица".
Кой и как по-точно превръща Караянчева в мъченица? Има ли нормален човек извън партията на ГЕРБ, който да види в исканата оставка някакъв мъченически кръст, който тя е принудена да носи (пеша)? Според Атанасов опозицията прави някаква стратегическа грешка, защото превръща председателката на парламента в мъченик и това по някакъв странен начин ще умили милиони избиратели и ще се върне като бумеранг към тях, дето разсипаха горката жена.
2) Славчо Атанасов (НФСБ): "Не е откраднала нито стотинка държавна пара"
Този аргумент е изумителен. И много издайнически. Той ясно съдържа в себе си малко по-широко изречение, което е: "Това, че не е откраднала нито стотинка държавна пара, е някакво огромно и странно изключение, което направо не е за вярване". Максимумът, който може да се иска от един политик и шеф на НС, е да не е откраднал държавна пара - ако той по някакви причини не направи това нещо за 4-5 години, трябва да бъде канонизиран за светец и за него да се носят легенди как имало нявга един, дето не гепи нищо за сумата време. Голям светец. И голям глупак.
3) Вежди Рашидов (ГЕРБ): "С искането за оставка съсипвате авторитета на българския парламент"
Този авторитет е излетял в стратосферата и опозицията с въжета и лостове го сгромолясва на земята. Съсипват бранда НС, към който всички имат огромно доверие и толкова много обожават Народното събрание, че едва ли е имало по-голяма политическа активност в последните десетилетия от вота на референдума за намаляването на депутатите на 120.
4) Красимир Ципов (ГЕРБ): "Опитайте се да формулирате сериозни мотиви"
Много е интересно какви трябва да бъдат мотивите за освобождаване на председател на Народно събрание? Има човек, който твърди, че според него имал две роли: като шеф на НС и като говорящ пред симпатизантите на ГЕРБ и ние трябва да различаваме едното от другото. Като шеф на НС той е много обран човек, но пред партията си може да праща протестиращите да ходят пеша и да получава бурни живковски ръкопляскания. Откога председателят на Народното събрание е просто внимателен кариерист-чиновник и това е всичко? Съжалявам: този мотив може да не е достатъчно сериозен.
5) Десислава Атанасова (ГЕРБ): "Да говорим по същество, а без лични нападки и обиди"
То каквото имаше по същество да се казва, премиерът го каза бая по същество. Нищо, че прокуратурата още "проверява" записа, а тон режисьори го провериха още два дни след излизането му, понеже евентуалното злонамерено сглобяване си личи ясно, когато се види през компютърна програма и такова сглобяване не видяха. В ГЕРБ в последно време битува този интересен аргумент - казват, виждате ли, много "злоба" срещу нас, отвсякъде, много "обиди". Има възпитана власт и хулиганска опозиция и нещата не са например въпрос на корупция, а са въпрос на обноски.
Абсолютно без капка съмнение в собствената си полезност и безупречност. Просто, продължава да настоява, ние трябва да разбираме странното раздвоение на личността по отношение на работата в НС и като човек, който говори пред симпатизанти. На всичкото отгоре допълни глупостите с нова - че са подарили стари календари на старчески домове, които нищо, че вече не вършели работа, имали...хубави пейзажи.
Между другото, оказа се по време на дебатите, че не била родом от Кърджали. Ето най-сетне нещо ново. Моля, нека променим абревиатурата. За други промени по нея обаче не бих дал прекалена надежда.
Автор: Райко Байчев
