От трибуната на националната конференция на ГЕРБ, лидерът на партията и премиер Бойко Борисов зове да не се правят провокации, да не се поддават и симпатизантите на ГЕРБ на провокации.
Наистина ли не разбирате, уважаеми политици и особено управляващи, какъв е големият проблем на българското правосъдие? Явно трябва да си го обясняваме с думи прости.
Всяко едно начинание, включително и протест срещу нещо, стига до този момент – а сега накъде? Това е моментът, в който първоначалният ентусиазъм и прилив на емоция отстъпват на размисъла – какво ще стане оттук-нататък?
Има един паметен кадър от протестите това лято. Той е от плажа на Росенец. Протестиращият стриймва с телефона си и показва как през същото време снимат от Нова телевизия.
Да се върнем на скованите от изолация месеци - март и април.
Когато българското правителство влезе в извънредно положение, копирайки чуждия опит, не разбра основното - че идеята на карантината не е да унищожи вируса, както месеци по-късно е ясно, че въобще нямa да стане, а да даде време на здравните институции да се подготвят по-добре.
Вече и Народното събрание одобри промените в третото правителство на Бойко Борисов. В развитите демокрации това се случва да не е проформа и да има различно гласуване дори в управляващи коалиции и партии (пресните примери може да се видят от сагата Brexit във Великобритания), в България винаги е.
Много викат тези, отвън. Шумят, гаче май е пак сън - от 2013-та, не 2020-та!
Оставка - защо? Да не съм сторил нещо зло? Градих, строих - заплатите летят и пак някои се цупят, все не ме щат!
Когато предприемаш едно и също действие, защо очакваш различен резултат? Този въпрос, базиран на законите на Нютон, постоянно ми се върти в главата всеки път, щом тръгне протест за нещо – независимо дали за защитата на някоя градинка, плаж, заради искането за справедливост след поредното чутовно решение на съдебната система или защото пак искаме промяна на системата.
Нещо се случи с протеста във Варна. Най-първия ден той стоеше леко колеблив и объркан, сякаш никой тук не можеше да повярва, че в този град (в който аз съм роден и за мнозина навярно е скучен) става нещо различно от проправителствено нахранено безразличие, местни феодални интереси, или руско грантаджийство с лице на безумец.
С всеки изминал ден Бойко Борисов все по-ясно показва и доказва защо трябва моментално да си отиде и никога повече да не се връща - така, както и цяла плеяда наши политици, които все още се опитват да се правят на някаква алтернатива в желанието си да докопат властта.
Събирането на симпатизанти на ГЕРБ пред Министерския съвет миналия петък не е било контра на протестиращите пред Президентството, които искаха оставката на Борисов.
Скандалите в България са ежедневие, и то много интензивно. Един от особено правещите впечатление е откритата война между президента и прокуратурата, като към нея се добавят все по-скандални щрихи – например този с твърдението за имуществото на собственика на най-голямата фирма за производство на асансьори в България Илия Златанов, подробности ТУК!
И Григор Димитров се оказа заразен с коронавирус. При това изглежда не е най-леката форма - тази, в която даже да не разбереш или най-много да те покихаш малко, да те подраска гърлото и толкова.
Вече и Народното събрание одобри промените в третото правителство на Бойко Борисов. В развитите демокрации това се случва да не е проформа и да има различно гласуване дори в управляващи коалиции и партии (пресните примери може да се видят от сагата Brexit във Великобритания), в България винаги е.
Скандалите в България са ежедневие, и то много интензивно. Един от особено правещите впечатление е откритата война между президента и прокуратурата, като към нея се добавят все по-скандални щрихи – например този с твърдението за имуществото на собственика на най-голямата фирма за производство на асансьори в България Илия Златанов, подробности ТУК!
С всеки изминал ден Бойко Борисов все по-ясно показва и доказва защо трябва моментално да си отиде и никога повече да не се връща - така, както и цяла плеяда наши политици, които все още се опитват да се правят на някаква алтернатива в желанието си да докопат властта.
Всяко едно начинание, включително и протест срещу нещо, стига до този момент – а сега накъде? Това е моментът, в който първоначалният ентусиазъм и прилив на емоция отстъпват на размисъла – какво ще стане оттук-нататък?
Събирането на симпатизанти на ГЕРБ пред Министерския съвет миналия петък не е било контра на протестиращите пред Президентството, които искаха оставката на Борисов.
От трибуната на националната конференция на ГЕРБ, лидерът на партията и премиер Бойко Борисов зове да не се правят провокации, да не се поддават и симпатизантите на ГЕРБ на провокации.
Наистина ли не разбирате, уважаеми политици и особено управляващи, какъв е големият проблем на българското правосъдие? Явно трябва да си го обясняваме с думи прости.
Много викат тези, отвън. Шумят, гаче май е пак сън - от 2013-та, не 2020-та!
Оставка - защо? Да не съм сторил нещо зло? Градих, строих - заплатите летят и пак някои се цупят, все не ме щат!
Да се върнем на скованите от изолация месеци - март и април.
Когато българското правителство влезе в извънредно положение, копирайки чуждия опит, не разбра основното - че идеята на карантината не е да унищожи вируса, както месеци по-късно е ясно, че въобще нямa да стане, а да даде време на здравните институции да се подготвят по-добре.
Когато предприемаш едно и също действие, защо очакваш различен резултат? Този въпрос, базиран на законите на Нютон, постоянно ми се върти в главата всеки път, щом тръгне протест за нещо – независимо дали за защитата на някоя градинка, плаж, заради искането за справедливост след поредното чутовно решение на съдебната система или защото пак искаме промяна на системата.
Има един паметен кадър от протестите това лято. Той е от плажа на Росенец. Протестиращият стриймва с телефона си и показва как през същото време снимат от Нова телевизия.
Нещо се случи с протеста във Варна. Най-първия ден той стоеше леко колеблив и объркан, сякаш никой тук не можеше да повярва, че в този град (в който аз съм роден и за мнозина навярно е скучен) става нещо различно от проправителствено нахранено безразличие, местни феодални интереси, или руско грантаджийство с лице на безумец.
И Григор Димитров се оказа заразен с коронавирус. При това изглежда не е най-леката форма - тази, в която даже да не разбереш или най-много да те покихаш малко, да те подраска гърлото и толкова.
От трибуната на националната конференция на ГЕРБ, лидерът на партията и премиер Бойко Борисов зове да не се правят провокации, да не се поддават и симпатизантите на ГЕРБ на провокации.
Наистина ли не разбирате, уважаеми политици и особено управляващи, какъв е големият проблем на българското правосъдие? Явно трябва да си го обясняваме с думи прости.
Всяко едно начинание, включително и протест срещу нещо, стига до този момент – а сега накъде? Това е моментът, в който първоначалният ентусиазъм и прилив на емоция отстъпват на размисъла – какво ще стане оттук-нататък?
След над 20 дни протести, вече пролича – няма единна организация как да бъде най-добре изразено гражданското недоволство.
Има един паметен кадър от протестите това лято. Той е от плажа на Росенец. Протестиращият стриймва с телефона си и показва как през същото време снимат от Нова телевизия.
Явно е, че сегашното управление и тази част от обществото, която създава, гради и е най-важна за приходите в хазната, изобщо не говорят един език.
Да се върнем на скованите от изолация месеци - март и април. Когато българското правителство влезе в извънредно положение, копирайки чуждия опит, не разбра основното - че идеята на карантината не е да унищожи вируса, както месеци по-късно е ясно, че въобще нямa да стане, а да даде време на здравните институции да се подготвят по-добре.
Вече и Народното събрание одобри промените в третото правителство на Бойко Борисов. В развитите демокрации това се случва да не е проформа и да има различно гласуване дори в управляващи коалиции и партии (пресните примери може да се видят от сагата Brexit във Великобритания), в България винаги е.
Много викат тези, отвън. Шумят, гаче май е пак сън - от 2013-та, не 2020-та! Оставка - защо? Да не съм сторил нещо зло? Градих, строих - заплатите летят и пак някои се цупят, все не ме щат!
Когато предприемаш едно и също действие, защо очакваш различен резултат? Този въпрос, базиран на законите на Нютон, постоянно ми се върти в главата всеки път, щом тръгне протест за нещо – независимо дали за защитата на някоя градинка, плаж, заради искането за справедливост след поредното чутовно решение на съдебната система или защото пак искаме промяна на системата.
Нещо се случи с протеста във Варна. Най-първия ден той стоеше леко колеблив и объркан, сякаш никой тук не можеше да повярва, че в този град (в който аз съм роден и за мнозина навярно е скучен) става нещо различно от проправителствено нахранено безразличие, местни феодални интереси, или руско грантаджийство с лице на безумец.
С всеки изминал ден Бойко Борисов все по-ясно показва и доказва защо трябва моментално да си отиде и никога повече да не се връща - така, както и цяла плеяда наши политици, които все още се опитват да се правят на някаква алтернатива в желанието си да докопат властта.
Оставка днес, а утре накъде? Искането на оставки стана модерно в съвременното общество по целия свят. Но замисля ли се някой какво следва след това?
Събирането на симпатизанти на ГЕРБ пред Министерския съвет миналия петък не е било контра на протестиращите пред Президентството, които искаха оставката на Борисов.
Дори безкрайно сложните неща могат да бъдат лесно разбрани, когато бъдат подходящо обяснени. А това обикновено става с простички примери.
Че нещата с коронавируса не отиват на добре, вече изглежда ясно. Но и че много-много не се вижда как ще тръгнат на добре май е още по-ясно.
Все си мисля, че през годините в професията видях доста неща, но някак отново и отново има какво да ме изненада в България.
Скандалите в България са ежедневие, и то много интензивно. Един от особено правещите впечатление е откритата война между президента и прокуратурата, като към нея се добавят все по-скандални щрихи – например този с твърдението за имуществото на собственика на най-голямата фирма за производство на асансьори в България Илия Златанов, подробности ТУК!
Може да се смеете, но да - имах някаква малка надежда, че коронавирусът може да е катализатор на положителна промяна в обществото ни.
И Григор Димитров се оказа заразен с коронавирус. При това изглежда не е най-леката форма - тази, в която даже да не разбереш или най-много да те покихаш малко, да те подраска гърлото и толкова.
