Че нещата с коронавируса не отиват на добре, вече изглежда ясно. Но и че много-много не се вижда как ще тръгнат на добре май е още по-ясно.
Предвид постоянното подобрение на дневни рекорди на заразени, вече почнаха ехидните подмятания как България станала Швеция на Балканите. Ми не, не сме. Защото шведското общество е далеч по-отговорно от българското, по-задружно е. Т.е., по-зле сме.
Колко точно българи не вярват, че коронавирусът е истинска опасност? Много. След като не вярват, колко от тях спазват каквито и да е ограничения, за да намалят риска от разпространение? Хич немного. А така работата отива на катастрофа - тъй като наистина не може до всеки неверник да има полицай.
Защо коронавирусът е сериозна опасност? За мен лично, не защото човек може да умре от него или да го изкара толкова тежко, че след това дълго време темата за здравето му да е не просто основна в живота, ами единствена. Да, това може да се случи, но косвените пречки, които стават доста лесно преки заради COVID-19, са повече. Например:
1. Ако имаш положителен тест, трябва да си седиш вкъщи сума време. Малко ли е да си така ограничен, дори здравословно да нямаш особени притеснения?
2. Ако имаш положителен тест и контактуваш с хора с хронични заболявания, как ще се почувстваш – защото тези хора са най-уязвими при COVID-19?
3. Ако прекалено много хора са доказано заразени, то държави, в които заразата не е толкова видимо разпространена, ще почнат да налагат мерки срещу нас. Тогава – как ще идете да работите в чужбина, след като от това живеете? Как ще живеете, т.е.? Как ще отидете да учите? А как ще отидете на почивка зад граница, както сте свикнали?
4. И, разбира се, как ще се отрази на вашата компания или на фирмата, в която работите, наложени карантинни мерки от държави, в които се намират партньорите на бизнеса ви и от връзките, с които бизнесът ви зависи?
В началото и разгара на пандемията през тази пролет много често в различни дискусии и спорове се поставяше въпросът какво да избираме – от глад ли да мрем или от COVID-19? Но на този свят всичко е свързано и то по начини, за които много рядко си даваме сметка. COVID-19 се оказа и глад. Не "или". Въпросът е колко - отговорът зависи от това колко ни е егоизмът и с колко сме готови да се лишим.
За България, по мое мнение, вече е сигурно – чак когато пак се уплашим, може да почнем целенасочено, като общество и държава, да гледаме на коронавируса като тема номер едно на ежедневието ни. Дано само да не трябва доста повече, за да се уплашим - и изглежда Бойко Борисов е много наясно с това. Той знае, че блокада като тази от пролетта не можем да понесем – почти никоя държава не може. Не е сляп, вижда какво се случва в Сърбия. И полезният му ход е само един – хората сами да се стреснат. Кой знае, може и той да помогне малко – да излезе тук-там с някоя по-страшно изглеждаща маска, да поноси ръкавици, защо не и някакъв тип защитно облекло и да каже, че няма нищо страшно, просто се пази в тежките времена, понеже България има нужда той да е здрав. Току виж това проработи повече от каквито и да е експертни мнения, позиции и уверения – като настоява и казва, че няма страшно, но показва, че има, може да се задейства отколешният български рефлекс, че "пак ни лъжат нещо".
Но ако наистина се опре до "всеки сам е най-отговорен" при още по-страшна криза, недай Боже, а не управлението да поеме отговорност да управлява криза, каквато му е задачата, тогава вече ... Защото страхът лесно преминава в паника, а тя - в гняв.
"Гласувахме доверие на българските граждани, на обществените и частни институции", каза вчера (9 юли) здравният министър Кирил Ананиев. Че то ако заслужавахме доверие българските граждани, тази власт щеше ли да е на власт? Защото, нали, да напомням ли откога Южна Корея се убеди, че като отвориш дискотеките, почва веднага заразата да се разпространява? Нашите управляващи обаче им трябваше да влезем в юли, че да се сетим! И на всичкото отгоре продължават в същия дух - след като в определени области е чувствително по-зле от други, защо се налагат еднакви мерки навсякъде, а не различни по тежест и строгост?!
Каквото и да стане накрая, дано не е много тежка катастрофа! Но как да се надяваш, когато 30 години систематично унищожавахме всичко, което можеше да ни превърне в общество и държава? А сега точно общество трябва – задружно и сплотено, за да се справи и да помогне на държавата. Няма обаче – има Facebook! И слободия!
Автор: Ивайло Ачев
