Много викат тези, отвън. Шумят, гаче май е пак сън - от 2013-та, не 2020-та!
Оставка - защо? Да не съм сторил нещо зло? Градих, строих - заплатите летят и пак някои се цупят, все не ме щат! А даже за PCR-и имат, през Гърция да наминат! Догодина, до амина, и евро ще никне в българската финансово-икономическа градина! Успех невероятен и в отговор какво - рев непонятен!
Оставка, та оставка - кризата настъпва, как тъй да се отстъпва? Не, не мога да си тръгна, къде тъй ще ръгна? Народът трябва да спася, от бремето да го отърва! Тези не ме щат, но онези, другите, за мене мрат! Нали съм човек-душа, за всичките по нещо ще нагодя. И ще бъда пак честит, не мръсен политик неумит!
Затова - министри ще посменя. По мен много викат, но и от други здраво квикат. Трима-четирима ще си ходят, петима даже ще ги проводя! Новички ще наглася и ще го догодя - докато се усетят и разберат, пак избори ще текат. С тази коронавирусна драма, какво като единият нов на Шиши в темане се кланя? А забраната на другия за Фейсбук твърдо остава - не може там да пише, само ще управлява!
За финал, без да е поетично - колко дълго така ще я караме, прозаично? Кое не разбрахте от "Оставка" - някоя представка или наставка?! Какви диалози, при години и години на монолози - чао, бон шанс, без никакъв реверанс!
* Всякакви прилики с действителни лица и събития са напълно случайни!
Автор: Ивайло Ачев
