Когато предприемаш едно и също действие, защо очакваш различен резултат? Този въпрос, базиран на законите на Нютон, постоянно ми се върти в главата всеки път, щом тръгне протест за нещо – независимо дали за защитата на някоя градинка, плаж, заради искането за справедливост след поредното чутовно решение на съдебната система или защото пак искаме промяна на системата.
Вчера сутринта слушах как директорът на СДВР главен комисар Георги Хаджиев попита медиите дали одобряват действия като това, в което обвиняват бившия депутат от НДСВ Минчо Спасов и още двама души – аварийно спиране на метрото. Не, лично аз не одобрявам. Обаче не одобрявам и Ахмед Доган да се разполага на обществен гръб както му скимне – случаят "Росенец". Такива случки, които в България се множат като РНК на коронавирус, мога да изброявам много. Но най-важното е следното – не одобрявам да се пишат закони, които уж да важат за всички, но за някои да са много удобни да лежат блажено цял живот върху гърба на всички други!
Обаче, като не го одобрявам, пак по същите тези закони мога само да ходя да викам "Оставка", да вдигам шум, някоя сценка да разиграя, ако съм по-артистичен. Така беше при кабинета "Орешарски" 1 година. Орешарски не подаде оставка 1 година и си отиде чак когато ДПС реши. И ДПС реши не защото изведнъж придоби критичен поглед, а защото нещата около "Южен поток" се развиха много неприятно за техните амбиции.
Така стигаме до същината на въпроса – протестирам мирно срещу ВСИЧКО ТОВА, ОПИСАНО ТУК, но не ме чуват. Извършвам едно действие, което е прието в развитите демокрации като лакмус за всеки управляващ и което води до промяна в управлението. В България това действие не води до промяна, освен ако няма някакъв друг вид натиск, най-често външен. А уж демокрацията така се изграждала – с правото на протест.
И тогава задавам въпроса, включително на полицаите като комисар Хаджиев – какво да направя аз и всички като мен, на които им писна от лъжи, лицемерие, некомпетентност, корупция, връзкарство и живот, основан на това, та да ни чуят тези, които управляват и упорито не чуват и не слушат? Какво да направя, че да подейства и да проумеят, че са изгубили всяка възможна капчица доверие т.е. следва да си ходят моментално и никога да не се връщат? И защо аз или другите протестиращи трябва винаги да действаме на база принципи, морал и закон, а отсреща да не е така и да си стои все така?
Автор: Ивайло Ачев
