Има един паметен кадър от протестите това лято. Той е от плажа на Росенец. Протестиращият стриймва с телефона си и показва как през същото време снимат от Нова телевизия. Протестиращият директно стриймва със смартфона си ъгъла, под който снима телевизията и ясно се вижда, че умишлено се отрязват нежеланите гости пред сарая на Доган. Операторът-майстор е намерил единственото празно място, за да постави репортера на този фон, уж че няма много хора. Уж че нямащият го човек показва обаче как онези показват как уж го няма.
Кое е медията в този случай?
Има официална медия, която е заснета на "местопрестъплението" от индивидуалната медия на протестиращия. Едната излъчва в телевизионен ефир, другата във Facebook. Следва належащ въпрос: кое от двете е медия въобще? Кое има информационно предимство? Отговорът: в случая на Нова не става дума за четвърта власт, а за телевизионен формат на първата. Елементарният смартфон на протестиращия е медия в много по-голям смисъл и с много по-голяма обществена полза, доказвайки предишното с камерата си.
Тази ситуация - в която гражданин снима телевизията как снима - е по-голямо събитие дори от текущата ситуация с правителството. Защото маркира информационен прелом. Няма нищо случайно в това, че паралелно срещу властта протестиращите насочиха гняв и към телевизиите. Ако човек се попита къде гледа протестите, би си отговорил така - гледам ги във Facebook. После само сравняваш с телевизията, за да видиш къде точно е искала да пресили или да смекчи нещата. Немалко медии вече служат само за пряк път през тях да разбереш какво мисли самата власт, по това кого атакуват. В известен смисъл те информират - но не за това какво става навън, а за това какво става вътре при тях. Обръщане на прожектора.
Комбинацията от дигитална революция и дива корупция ще роди изключително много парадокси. Бизнесмени си пазаруват телевизии, които да монетизират разходите си с миличко премълчаване на проблемите на властта - без въобще да разберат, че на телевизията от този тип не ѝ остава прекалено дълъг живот въобще. Ако оцелеят цялостни телевизии, това ще са само онези, които си дадат сметка, че манипулациите им от миналото вече могат да бъдат хванати много по-лесно, а щом се хванат следва отлив от публика, отливът от публика - отлив от реклама, отливът от реклама - безславно закриване. В това няма никаква трагедия обаче. Сутрешните блокове ще изместят в полето на ютюб студиата, репортажите - към лайвстриймовете, и в професията ще останат само онези, които наистина я обичат и владеят достатъчно добре, за да запазят качеството си независимо от платформата. И всичко ще е започнало от онзи паметник миг - как през лятото на 2020-та протестиращ снима медия, която отказва да снима него самия от съображения за сигурност.
Автор: Райко Байчев
