Вацлав Хавел, големият демократ, драматург и европеец, една личност извън стандартите на политиката, субкултурният, свободният и обичащият Хавел записва заслужено името си в сърцето на София.
Пространството, образувано от пресичането на бул. Евлоги и Христо Георгиеви, ул. Шипка и ул. Проф. Асен Златаров ще носи името площад “Вацлав Хавел” след дългогодишните усилия на гражданската организация Софийски дискусионен форум и безпрецедентна подкрепа на кмета на р-н Средец, г-н Трайчо Трайков и Столична община/ Гласуването днес показа единодушие при едва един против и един въздържал се/.
Идеята на съмишлениците от Софийски дискусионен форум се ражда през пролетта на 2016 година и получава подкрепата на посолството на Чешката република в София и “Библиотеката на Вацлав Хавел” в Прага и през годините събира все повече гражданска подкрепа в града ни. Софийски дискусионен форум спомоществователства издаването на едно от най-значимите есета на Хавел и съвремието ни в нов превод от Мартин Младенов, “Властта на безвластните”, издадена от Black Flamingo Publishing. По- късно форумът и Black Flamingo издават и Ванекови пиеси, отново в превод на Мартин Младенов, представяни като “Театър на маса”. Художественото оформление е на художникът Калина Сертева – съмишленик на форума.
Вацлав Хавел е един от големите символи на обединението между Източна и Западна Европа, лобирал лично за България и приема ѝ в Европа. Неговите текстове и позиции са добре познати на българските дисиденти още от времето на осемдесетте. Чест е за България, въпреки тоталитарния комунистически режим, да е една от страните, където през 1988 се организира подписка за освобождаването на Хавел от затвора. Това по никакъв начин не остава незабелязано от световната общественост и спомага България да бъде възприемана като страна с ясна антитоталитарна опозиция и будно гражданско общество. Зачитането на паметта на Хавел и отдаването на заслужената му чест днес, няма да остане незабелязано и сега, във време когато много центробежни сили се опитват да оспорят европейското място на България и принадлежността ѝ към демократичната ценностна система.
Човекът, отричал през целия си живот омразата, отмъщението и злото. Човекът вярващ, че именно любовта и доброто са пътеводител не само в човешкото всекидневно битие, но и в политиката. Човекът, чието кредо е „Истината и любовта надделяват над лъжата и омразата.“ Човекът, който винаги добавяше по едно сърце към своя подпис, тридесет години след падането на стената и обединението на хората от Изтока и Запада, остава в обичания ни град, за да бъде символ и пример за поколенията.
