Ако сте прекарвали зимните ваканции на село при баба и дядо, със сигурност сте запознати с вкуса и аромата на пръжките от сланина. Този традиционен деликатес, наричан още "джумерки" или "чипс от месо", са били неотделима част от Коледната трапеза. Носталгията към детството и вкусът на тези уникални здравословни угощения се запечатват в спомените ни. Докато днес мнозина наричат този вкус "чипс от месо", важно е да знаем как точно нашите предци са правили пръжки от сланина.
Как се правят пръжки от сланина?
В древността, бабите не просто правеха пръжки от сланина, те създаваха изкуство от този процес. Обикновено този ритуал се състоеше в двора, където големи казани са се поставяли върху открит огън. Този метод на приготвяне не беше само начин да се получат вкусни пръжки, но и начин да се използва сланината за различни цели.
Ето това са ползите от сланината!
Бабите, с известна грижа и внимание, разтапяха сланината, като използваха огромни дървени точилки. Мастта, която се получаваше от този процес, беше нещо като универсален продукт. Те я използваха като лек, като цяр, за сапун, и особено за готвене. Неотработената, непреработена сланина даваше тази маса, която беше далеч от вредните палмови продукти, които днес се използват масово.
Времето, в което бабите приготвяха пръжки от сланина, беше епоха на истинската храна. Традициите и корените на българската кухня бяха заложени във всяко ястие, включително пръжките. Тези вкусни изделия се добавяха към разнообразни ястия, като обичайно предпочитаното беше съчетаването им с качамак, приготвен с овче сирене и много масло.
Съдържащите се в пръжките хранителни вещества и мазнини бяха естествени и безопасни за здравето. Бабите, които се храниха с такива продукти, често достигаха до дълголетие от 90 и повече години, без да се притесняват за холестерол и други съвременни здравословни проблеми.
Пържена сланина с яйца – ястие за 5 минути
Нека запазим връзката с нашите предци и продължим да се възхищаваме на вкуса на истинската, българска храна. Времената могат да се променят, но вкусът на детството и традициите ни остават вечни.
