По време на разкопки в гробницата на царицата от I древноегипетска династия Мернейт в Абидос археолозите откриха добре запазени керамични съдове на 5000 години с останки от вино. Както съобщава египетското министерство на туризма и антиките в прессъобщение, в гробницата е открит и надпис, потвърждаващ високия статус на Мернейт, една от първите царици, управлявали самостоятелно.
Освен това погребенията, съпътстващи гробницата, се оказали организирани по различно време и това поставя под съмнение дали погребението на царицата е било придружено от ритуални човешки жертвоприношения.
Мернейт, или Мерит-Нейт, чието име се превежда като „любимата (богиня) Нейт“, е живяла около XXX век пр.н.е. и принадлежала към дома на царете – създателите на най-древната единна египетска държава. Нейната гробница е открита през 1900 г. в Абидос, в царския некропол на Ум ел-Кааб от ранния династичен период. Надписи, открити в некропола, позволили на учените да предположат, че Мернейт е майка на фараона от I династия Ден и очевидно е управлявала страната като регент по време на детството му. За нейния висок статус говорят и размерът на гробницата, и местоположението ѝ сред мъжките царски погребения.
ОЩЕ: В пирамидата на фараона Сахуре са открити "тайни помещения"
Погребалният комплекс на царицата с площ от 66,5 × 25,5 метра включва, освен самата гробница, и съпътстващи погребения. Погребаните в тях приближени и слуги, както и домашни животни, вероятно са били принесени в жертва след смъртта на Мернейт. Такива гробове са общо 41. Гробницата е с размери 19,2 × 16,3 м (оцелели са само подземните помещения, които първоначално са били покрити с конструкция във формата на мастаба) и се състои от гробна камера и осем тесни складови помещения. В камерата е намерена каменна стела с името на царицата, а в складовете са открити глинени печати и керамика.
Разкопките, които провеждат в гробницата на Мернейт австрийски, египетски и немски археолози начело с Е. Кристиана Кьолер от Института по египтология към Виенския университет, значително са разширили колекцията от находки, направени тук. Учените са открили повече от сто големи керамични съда. Изследването на органичните останки в тях показа, че тези кани, които са част от погребалните дарове, са съдържали вино. Много от тях били толкова добре запазени, че останали запечатани.
Снимка: Ministry of Tourism and Antiquities
Откриването на винени килери на кралицата не е единствената находка. След като изучили графити върху един от керамичните фрагменти, намерени в гробницата, археолозите стигнали до извода, че Мернейт очевидно е управлявала царската хазна. Това е в съответствие с хипотезата за нейния специален статут и показва, че Мернейт наистина е една от първите и може би най-древната в египетската история жена владетел.
ОЩЕ: Учени пресъздадоха "мирис на мумия"
Освен това Кьолер и нейните колеги изследвали съпътстващите погребения в погребалния комплекс на Мернейт, изграден от кирпични тухли, тиня от Нил и дърво. Както станало ясно, тези гробове са построени постепенно в продължение на дълъг период от време. По думите на Кьолер този факт поражда съмнения относно отдавна популярната сред египтолозите версия за практиката на ритуални човешки жертвоприношения на царските погребения в ранния династичен Египет.
