Странични ефекти от ваксини в западноевропейските страни винаги са били съобщавани, а през последните години се наблюдава значително повишение на техния брой и сериозност на последиците, особено при деца. Според доклада на Американската педиатрична академия е открита връзка между ваксината дифтерия–тетанус–коклюш (DTaP/ДТКа) и случаи на синдрома на внезапна детска смърт, между ваксината морбили–паротит-рубеола (MMR/МПР) и аутизма; между многобройните имунизациии имунните нарушения, между ваксините за хепатит Б и множествената склероза и т.н.
С тези констатации започва докладът на Антониета Гати и Стефано Монтанари за National Council of Research of Italy, Institute for the Science and echnology of Ceramics, Italy, International Clean Water Institute, USA и Nanodiagnostics srl, Italy. Учените правят задълбочено проучване за замърсителите, като за целта анализират 44 вида ваксини с произход от две държави (Италия и Франция). Резултатите от проучването им са публикувани в International Journal of Vaccines and Vaccination.
Листовката на Tripedia (ДТКа), произведена от Sanofi Pasteur, гласи: "Нежеланите реакции, докладвани след периода на одобрение на ваксината, включват идиопатична тромбоцитопенична пурпура (ИТП); синдром на внезапната детска смърт; анафилактични реакции; целулит; аутизъм; гърчове/припадъци с гърчове, енцефалопатия, хипотония, невропатия, сънливост и апнея". Направените епидемиологични проучвания не показват ясна връзка между ваксината и тези реакции, въпреки че през 2011 г. Националната медицинска академия (по-рано IOM) признава: "Ваксините не са освободени от възможността да предизвикат странични или нежелани реакции". Проучвания на някои съставки на ваксините като адювантите (най-често алуминиеви соли) показват, че те са вероятни причинители на неврологични симптоми. В някои случаи in-vivo тестовете и епидемиологичните проучвания показват възможна асоциация между адювантите и неврологичните болести.
В литературата има описани случаи на неврологични заболявания, наблюдавани при пациенти на хемодиализа, третирани с вода, която съдържа алуминий, напомнят авторите на изследването.
Напоследък тази тема отново стана актуална покрай използването в световен мащаб на ваксината срещу човешки папилома вирус (HPV/ЧПВ) и нежеланите реакции от нея, докладвани от множество млади жени. Специализирани проучвания описват развитието на симптоми на различни синдроми, които пациентите никога не са имали преди поставянето на ваксината. Например: Синдром на комплексна регионална болка (CRPS); Синдром на постурална ортостатична тахикардия (POTS) и Синдром на хроничната умора (CFS). Нежеланите реакции, които се появяват след сравнително кратко време, могат да бъдат както локални, така и системни. Затова Антониета Гати и Стефано Монтанари си поставят за цел да установят дали физико–химичния състав на проверените ваксини съвпада с неорганичните компоненти, както са обявени от производителя.
По време на изследванията е потвърдено наличието на физиологичен разтвор и алуминиеви соли, но също така са открити и неорганични замърсители с микро-, субмикро-и наноразмер (вариращиот 10 nm до около 10 микрона). Във всички проби са били открити частици и наличието им не е било описано в листовките на ваксините.
Откритите неорганични частици са бионеразградими или бионесъвместими, което означава, че са био-устойчиви и могат да доведат до различни реакции, както непосредствено след ваксинация, така и по-късно.
Важно е да се напомни, че частиците кристали, а не молекули, са чужди тела за организма и биват третирани като такива. По–специално тяхната токсичност в някои отношения се различава от тази на изграждащите ги химични елементи, като към токсичността на градивните им елементи се добавя токсичността и на самата чужда частица. В резултат на това причиняват възпалителни реакции. След ваксинация тези микрочастици, наночастици и агрегати могат да останат около мястото на инжекцията и да формират отоци и грануломи. Също така те могат да се разнесат чрез кръвообращението, като няма как да се предположи каква може да бъде крайната им дестинация.
Авторите вярват, че в много от случаите те се разпространяват из организма, без да причинят видима реакция, но също така е вероятно в някои случаи да достигат в известно количество до всеки един орган, включително да засегнат микрофлората. Както се случва при всички чужди тела, особено толкова малките, те предизвикват възпалителна реакция, която е хронична, тъй като повечето от тези частици не могат да се разградят от организма. Нещо повече - ефектът на протеиновата корона (резултат от нано-био-взаимодействието) може да създаде органични/неорганични композитни частици, които да стимулират имунната система по нежелан начин. Не може да не се отбележи, че частици с такъв размер, като откритите във ваксините, могат да проникнат в клетките и да взаимодействат с ДНК.
Най-общо при проверките е установено, че в различните ваксини са открити: натриев хлорид (NaCl) с вградени соли на алуминиев осфат (AlPO4) в капка от Gardasil (ЧПВ ваксина, произведена от Merck), различна типология на частиците, открити във ваксините (Repevax, Prevenar and Gardasil); единични частици, клъстери от микро-и наночастиици (<100nm) и агрегати с техния EDS спектър, материи, съдържащи алуминий, силиций, магнезий и титан. Също така частици, съдържащи желязо, хром, силиций и подредени в клъстер, както и агрегат от алуминиево-медни материи.
Във всички изследвани проби са идентифицирани частици, съдържащи: олово (Typhym, Cervarix, Agrippal S1, Meningitec, ardasil) или неръждаема стомана (Mencevax, Infarix Hexa, Cervarix. Anatetall, Focetria, Agrippal 1, Menveo, Prevenar 13, Meningitec, Vaxigrip, Stamaril Pasteur, Repevax and MMRvaxPro).
Намерени са и частици волфрам, открити в капки от Prevenar and Infarix алуминий, волфрам, калциев хлорид), както и отделни частици, открити в Repevax (силиций, злато, сребро) and Gardasil (цирконий). Открити са и някои метални частици, съдържащи волфрам или неръждаема стомана. Изолирани са били и други частици, съдържащи цирконий, хафний, стронций и алуминий (Vivotif, Meningetec); волфрам, никел, желязо (Priorix, Meningetec); антимон (Menjugate kit); хром (Meningetec); злато или цинк (Infarix exa, Repevax), платина, сребро, бисмут, желязо, хром (MMRvaxPro) или олово и бисмут Gardasil), или церий (Agrippal S1). Волфрам има в 8 от 44 ваксини, докато хром (самостоятелно или в съединения с желязо и никел) – в 25 от 44 ваксини.
Проучването показва, че някои от частиците се съдържат в биологични субстрати, вероятно протеини, ендотоксини и остатъци от бактерии. Скоро след влизането в контакт на частица с протеини, се получава нано-био-взаимодействие и се формира "протеинова корона". Това нано-био-взаимодействие създава по-голяма по размер структура, която е бионеразградима и може да предизвика нежелани реакции, тъй като организмът не го разпознава като „своя“ част. Сходни агрегати, макар и в други ситуации (при болни от левкемия или криоглобулинемия пациенти), вече са описвани в литературата. Връзката между тези две структури (неорганичната частица и протеина) води до нарушаване на пространствената структура на протеините, което може да предизвиква автоимунен отговор при попадането на тези протеини в организма след инжектиране.
Не всички от изследваните ваксини имат един и същи вид замърсяване, въпреки че една и съща ваксина от различни партиди и произведена в различни държави може да има сходно замърсяване. Например, ваксините на Glaxo: Infarix, Typherix иPriorix съдържат волфрам. Той се изолира също в enjugate kit, произведена от Novartis, както и в Prevenar, Meningitec на Pfizer, и в Meningitec на yeth. Единствената изследвана ветеринарна ваксина е била Feligen и нейната проба се оказа единствената без никакво неорганично замърсяване.
Според учените присъствието на алуминий и соли на натриев хлорид (NaCl) при някои ваксини не е изненадващо, тъй като тези субстанции са използвани от производителите и са описани като компоненти, но останалите материали не би трябвало да присъстват във ваксините или в което и да е инжекционно лекарствено средство, особено след вече откритата връзка между алуминия и появата на неврологични болести. Предвид откритите замърсители във всички проби от предназначените за хуманна употреба ваксини, получаването на нежелани реакции след инжектирането им е съвсем възможно и правдоподобно. Тези реакции може да се появят на случаен принцип, тъй като зависят от това къде ще се придвижат попадналите в кръвообращението замърсители. Очевидно е, че подобни количества от такива чужди частици могат да окажат още по-сериозно въздействие детския организъм. Присъствието на замърсители от ваксините в мускулите, вследствие напускането на кръвта, може силно да увреди мускулната функция.
Направените анализи показват, че във всички изследвани ваксинални проби се съдържат бионесъвместими и биоустойчиви чужди частици-замърсители, които не са описани от производителите и срещу които организмът може да отключи всякакви реакции.
Пълният текст на проучването на български може да видите ТУК
Оригиналът на публикацията на английски език може да прочетете ТУК
