Разходите на здравната каса за болници през миналата година са се увеличили, въпреки че това беше годината, в която бяха в сила редица мерки за ограничаването им.
По-големите харчове идват и на фона на предходната 2015 г., когато касата за пръв път е успяла да намали парите, които плаща за болнична помощ, при това без реформи. През 2014 г. НЗОК е платила за болнична помощ 1.602 млрд. лв. През 2015 г. касовото изпълнение на бюджета е 1.523 млрд. лв., а за 2016 г. то е вече 1.613 млрд. лв.
През 2015 г. единствената по-сериозна мярка срещу дефицита беше въвеждането на твърдите лимити на болниците и за пръв път НЗОК не плащаше отчетената над тях дейност, което доведе за пръв път до намаление на парите, плащани за болници. Ежегодно, откакто касата е започнала да плаща за лечение в болниците, средствата растат и 2015 г. беше първата извън тази тенденция, пише в. "Сега".
През 2016 г. твърдите лимити останаха. Освен това в средата на годината влезе в сила задължителната здравна карта, от която се очакваше ако не да намали броя на леглата, за които болниците получават пари от НЗОК, то поне да задържи разходите. Касата обаче не остави болница без договор, макар и някои да получиха финансиране за по-малко структури. Това не се отрази на спуснатите бюджети - те останаха без промяна, затова и разходите не намаляха. От ноември м.г. пък за вход в болница е задължително чекирането с пръстов отпечатък. Въпреки че от НЗОК се похвалиха с намаление на отчетените случаи и съответно разходи, сравнението с ноември и декември 2015 г. сочи, че особена разлика отново няма. Освен това през 2015 г. касата трябваше да сключи договори с 14 нови болници, а през 2016 г. те бяха едва 4.
"През 2016 г. касата за пръв път плащаше за радиохирургия, влязоха нови, скъпи лекарства в онкологията, а също и нови медицински изделия", обясни зам.-управителят на НЗОК Иванка Кръстева. Освен това има промени - някои клинични пътеки станаха амбулаторни процедури, т.е. за тях не се изискват толкова специалисти и апаратура и могат да се извършват и от медицински центрове, не само от болници. Това значи, че повече лечебни заведения извършват тази дейност, допълни тя. Има и увеличени цени на някои клинични пътеки, допълват от касата.
Традиционно болницата с най-много приходи от НЗОК е и най-голямата в страната - "Св. Георги" в Пловдив. През 2016 г. касата е платила на лечебното заведение 81 млн. лв., което е с 2 млн. лв. повече от 2015 г. На второ място е "Св. Марина" във Варна с 59 млн. лв. приходи (55 млн. лв. година по-рано). В София на първо място е "Пирогов" с 50 млн. лв. приходи. Интересното при спешния институт е, че е получил същите пари и през 2015 г. и м.г. няма ръст. "Токуда" е с 47 млн. лв. от касата през 2016 г. при 46 млн. лв. година по-рано. Ръст от 4 млн. лв. за 1 година има при "Софиямед", която през 2016 г. е получила 29 млн. лв. 9 млн. лв. е ръстът на "Сити клиник" - от 16 на 25 млн. лв., като там от миналата година има и онкология, което обяснява увеличението.
