Включването и заплащането на нови лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, както и всички промени в приложение №2 на Позитивния лекарствен списък (ПЛС), които водят до завишаване на финансовите средства от страна на НЗОК на 12-месечен период, не нарушава правата на онкоболните пациенти.
Това заявяват от НЗОК във връзка със становище на омбудсмана Константин Пенчев. Тя е по повод жалба на пациенти с онкологични заболявания, провокирана от промяна в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран в бюджета на НЗОК в края на миналата година, съобщиха от НЗОК.
Касата заплаща 328 продукта за лечение на онкоболни, като от 1 февруари тази година техният брой ще се увеличи с три нови молекули, след актуализация на Позитивния лекарствен списък.
Според омбудсмана промяната от края на миналата година в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, нарушава правото на пациентите на достъп до иновации и персонализирано лечение.
В писмо до министъра на здравеопазването Пенчев препоръчва да бъдат предприети своевременни мерки за осигуряване на гражданите с онкологични и вродени хематологични заболявания на достъп до адекватно за заболяването им индивидуално лечение, съобразено с иновативните процедури и лекарствени продукти, с оглед на гарантиране на правата им, закрепени в Европейската харта за правата на пациентите.
Причина за препоръката е изменение и допълнение от края на 2013 г. на Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Според новата т. 9 от Забележките в Приложение № 10 към член единствен от наредбата касата веднъж годишно, в срок до 25 декември, извършва анализ на включените през годината в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 (лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения) от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина нови международни непатентни наименования на лекарствени продукти и на новите показания на съдържащи се в него лекарствени продукти по т. 5 и 6, които не е заплащала. За тях НЗОК заплаща от началото на следващата календарна година.
Пациентски организации в жалби до омбудсмана изразяват притеснение, че по силата на новата норма касата ще заплаща с едногодишно закъснение новите лекарства за лечение на онкологични заболявания, като по този начин се забавя достъпът на болните до нови терапии и закъснението може да е фатално за тях. Част от жалбоподателите предлагат финансирането да е на период от три месеца. В някои от сигналите се твърди, че новият текст не е съществувал в публикувания в уебстраницата на Министерството на здравеопазването проект за изменение и допълнение на наредбата и не е бил подложен на обществено обсъждане.
От касата уточняват, че бюджетът на НЗОК се приема от Народното събрание в края на годината и гарантира основен пакет от здравни дейности, включително лекарствена терапия, регламентирана преди неговото приемане. Всеки непредвиден разход може да доведе до дефицит. От 1 януари тази година е в сила Законът за публичните финанси, който е задължителен и за Националната здравноосигурителна каса. Член 19 на Закона гласи: "Разпоредбите на нормативни актове, които предвиждат увеличаване на разходите, намаляване на приходите и/или поемане на ангажименти за разходи/плащания, след като са приети годишните закони за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, не трябва да се предвижда да влизат в сила по-рано от изменението им или от влизането им в сила за следващата бюджетна година".
