Повечето хора са запознати със снега на Земята, но изглежда може да има виелици и в космическото пространство. Астрономите са видели смес от лед, вода и сняг в обграждащия диск от прах и газ на млада звезда.
Ако по време на снеговалеж на Земята се случват неща като спускане с шейни или хаос по пътищата, в космическото пространство той може да бъде основна част от формирането на планетите.
Когато звездите са млади, те често са заобиколени от диск от прах и газ, който се простира в продължение на милиарди мили, от който пък може да се родят още планети.
Заради топлината, която излъчва звездата всичката вода, която се намира близо до нея е под формата на газ, но след известно време водата преминава от газообразно в твърдо състояние – лед, поради ниското налягане. Този преход се нарича „снежна водна линия” и ново изследване за първи път е успяло да го улови с камера, пише Daily mail.
Извън снежната водна линия наличието на лед позволява да се образуват космически снежни топки, което в крайна сметки води до образуването на огромни газови планети като Юпитер.
Обикновено диска, който заобикаля младата звезда – протопланетен диск, не е достатъчно голям, за да се образува тази снежна водна линия и да бъде уловена от телескоп.
Но учените се натъкнаха на една необикновена звезда, наречена V883 Орион, която има протопланетен диск, който се простира до 40 пъти разстоянието между Земята и Слънцето, или казано по-друг начин - колкото 40 астрономически единици (AU). Това е 3,7 милиарда мили (6,0 милиарда км), което е приблизително разстоянието между Слънцето и Плутон.
“Разтягането на диска е било причинено от рязкото увеличаване на яркостта на звездата”, съобщиха учените.
Звездата, която е от съзвездието Орион, е слаба, така че може да се види само с телескоп, но тъй като дискът е бил толкова голям, учените са успели да видят снежната водна линия.
V883 Орион е отличен пример за това, което се случва, когато големи количества материал от диска около младата звезда, падат върху повърхността й.
Планетата е само с 30% по-масивна от Слънцето, но избухването й може да я направи 400 пъти по-ярка и много по-гореща от него.
Екипът учени, ръководени от университета Диего Порталес в Сантяго, Чили, използва телескопа на Астрономически интерферометър на радиотелескопи в пустинята Атакама (Alma) в Чили, за да изучава звездата.
„Наблюденията от Alma ни изненадаха”, казва водещият проф. Лукас Сиеза.