Откакто Русия нахлу в Украйна, все по-често говорим за хибридна война. Тя представлява инкорпориране в информационната среда на други държави с цел манипулация, дезинформация и деморализация, а оттам промяна на вътрешнополитическата и, най-накрая, на външнополитическата линия.
Откакто Русия нахлу в Украйна, все по-често говорим за хибридна война. Тя представлява инкорпориране в информационната среда на други държави с цел манипулация, дезинформация и деморализация, а оттам промяна на вътрешнополитическата и на външнополитическата линия.
Хибридната война на Кремъл, водена чрез безбройните „тролове“, е класическият пример. Информационната война обаче не е ново явление – тя съществува още отпреди средата на миналия век. Това доказва новият документален сборник „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“, който бе представен от Комисията по досиетата на 11 май.
В него са включени не само доказателства за опитите за прокарване на комунистическата идеология на Балканите и по света, дело на Държавна сигурност, но и архивни материали, разкриващи една от най-компрометиращите режима на БКП дейности на репресивния ѝ апарат. Това са така наречените активни и остри мероприятия или, иначе казано, мокри поръчки.
На оперативния език на ДС остри мероприятия означава извършване на саботажи, отвличания, убийства, отравяния, взривове. Обектите обикновено са били български политически емигранти на Запад, които са критикували режима, или бивши сътрудници на Държавна сигурност, избягали зад граница. Много от тях са обвинявани в предателство срещу Народна република България и в документите от сборника личат думите „убийство“ и „ликвидация“, изричани от високопоставени лица от тогавашната власт.
Сборникът включва 54, а разширеният му електронен вариант - 146 документа. За съставянето му са прегледани 250 архивни единици от Секретариата на МВР и от архива на разузнаването. Подбраните документи са от фондовете на Първо главно управление на ДС. Това е 55-ият сборник на Комисията по досиетата, в който попадат невиждани и нечувани до момента архиви, каза при представянето членът на комисията Екатерина Бончева.
Сред по-известните, документирани и събрани в него мокри поръчки е тази срещу основателя на БТРК „Левски“ Борис Арсов. Той бяга в Дания, след като е вербуван от ДС, но не се съгласява да работи за разузнаването. Започва да критикува режима на Живков от страниците на своя бюлетин, заради което е обявен за национален предател и ДС успява да го отвлече и да го вкара в Пазарджишкия затвор. Там взимат всичките му дрехи, а скоро е намерен обесен в килията си с три вратовръзки. Може ли да се говори за самоубийство?
Опитът за убийството на бившия кандидат-член на ЦК на БКП и политически емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975 г. също е част от сборника. Той е получил убежище със съпругата си и ДС няма как да го отвлече или ликвидира, затова решава да го дискредитира с материали в местната преса. В тях се твърди, че Семерджиев е работил с нацистите. Въпреки класическия пример за дезинформация и пропаганда, опитите на Държавна сигурност са неуспешни.
В документите може да се прочете и за убийството на писателя Георги Марков с помощта на КГБ в Лондон през 1978 г. Няколко години по-рано ДС отправя въпроси към руската КГБ как може да се използва специална отрова без вкус и какви химически средства се използват за упойване и отравяне. Преди убийството на Марков към чешките служби постъпва питане за миниатюрен пистолет, с който да се вкара отрова в тялото.
Опитът за отвличане на българския политически емигрант, писател и служител в радио „Свободна Европа“ Димитър Инкьов (Велко Верин), както и опитите за убийство на Стефан Табаков - български политически емигрант, председател на БСДП в изгнание в Австрия – също са част от документите, които сега излизат на бял свят.
Всички мокри поръчки се извършват от специално създадени секретни отделения 7 и 8 към ДС. Въпреки доказателствата, от Държавна сигурност твърдят, че разузнаването никога не се е занимавало с „остри мероприятия“. Първо ГРУ е с основно участие, а нищо не се решава без думата на Политбюро и инструктажа на КГБ, които пращат началник на отдел „А“, за да обучи българското разузнаване.
Агентите за влияние не са само отделни лица, а отделни структури, които е трябвало да внасят влияние от Съветския съюз и да променят нагласите на обществото у нас. Активните мероприятия са били насочени главно към Турция и Гърция. Има и такива към САЩ, НАТО, Китай и Югославия.
Сред по-любопитните са активното мероприятие срещу Ватикана, замислено през 1959 г. срещу т. нар. „български папа“ Анджело Ронкали (няма друга информация заради унищожаването на документи от ДС на два пъти през годините); за дестабилизирането на държавното управление в Албания; за оскверняване на къщата-музей на Кемал Ататюрк в Солун с взривно вещество (1968 г.).
Служба 7 към ДС е създадена в средата на 1963, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи Дико Диков. Звено 7 е замислено в две направления - военновременно и мирновременно. Вниманието е било насочено към второто – срещу емигрантите и изменниците на родината.
Съществуват два документа, при които се споменават думите „убийство“ и „ликвидиране“. Единият цитира думи на бившия министър на вътрешните работи Ангел Солаков.
Според журналиста Димитър Кенаров, който е добре запознат със сборника на Комисията по досиетата, „активните мероприятия са доста елементарни и се вижда, че хората, работили в ДС, са били посредствени“.
„В голяма част просто се имитира дейност, малко са реално успешните случаи“, каза той. „Един от най-големите е успехът на КГБ чрез дезинформация да убеди, че САЩ са създали СПИН – пропаганда, която ни е позната и сега с темата за „биолабораториите в Украйна“, една от руските опорки във войната“.
Хибридната война на Кремъл, водена чрез безбройните „тролове“, е класическият пример. Информационната война обаче не е ново явление – тя съществува още отпреди средата на миналия век. Това доказва новият документален сборник „Държавна сигурност – активни и остри мероприятия 1944-1991“, който бе представен от Комисията по досиетата на 11 май.
В него са включени не само доказателства за опитите за прокарване на комунистическата идеология на Балканите и по света, дело на Държавна сигурност, но и архивни материали, разкриващи едни от най-компрометиращите режима на БКП дейности. Това са така наречените активни и остри мероприятия - или, иначе казано, мокри поръчки.
На оперативния език на ДС остри мероприятия означава извършване на саботажи, отвличания, убийства, отравяния и взривове. Обектите обикновено са били български политически емигранти на Запад, които критикували режима, или бивши сътрудници на Държавна сигурност, избягали зад граница. Много от тях са обвинявани в предателство срещу Народна република България и в документите от сборника личат думите „убийство“ и „ликвидация“, изричани от високопоставени лица от тогавашната власт.
Сборникът включва 54, а разширеният му електронен вариант - 146 документа. За съставянето му са прегледани 250 архивни единици от Секретариата на МВР и от архива на разузнаването. Подбраните документи са от фондовете на Първо главно управление на ДС. Това е 55-ият сборник на Комисията по досиетата, в който попадат невиждани и нечувани до момента архиви, каза при представянето членът на комисията Екатерина Бончева.
Сред по-известните, документирани и събрани в него мокри поръчки е тази срещу основателя на БТРК „Левски“ Борис Арсов. Той бяга в Дания - след като е вербуван от ДС, но не се съгласява да работи за разузнаването. Започва да критикува режима на Живков от страниците на своя бюлетин, заради което е обявен за национален предател и ДС успява да го отвлече и да го вкара в Пазарджишкия затвор. Там взимат всичките му дрехи, а скоро е намерен обесен в килията си с три вратовръзки. Може ли да се говори за самоубийство?
Опитът за убийството на бившия кандидат-член на ЦК на БКП и политически емигрант Петър Семерджиев в Израел през 1975 г. също е част от сборника. Той е получил убежище със съпругата си и ДС няма как да го отвлече или ликвидира, затова решава да го дискредитира с материали в местната преса. В тях се твърди, че Семерджиев е работил с нацистите. Въпреки класическия пример за дезинформация и пропаганда, опитите на Държавна сигурност са неуспешни.
В документите може да се прочете и за убийството на писателя Георги Марков с помощта на КГБ в Лондон през 1978 г. Няколко години по-рано ДС отправя въпроси към руската КГБ как може да се използва специална отрова без вкус и какви химически средства се ползват за упояване и отравяне. Преди убийството на Марков към чешките служби постъпва питане за миниатюрен пистолет, с който да се вкара отрова в тялото.
Опитът за отвличане на българския политически емигрант, писател и служител в радио „Свободна Европа“ Димитър Инкьов (Велко Верин), както и опитите за убийство на Стефан Табаков - български политически емигрант, председател на БСДП в изгнание в Австрия – също са част от документите, които сега излизат на бял свят.
Всички мокри поръчки се извършват от специално създадени секретни отделения 7 и 8 към ДС. Въпреки доказателствата, от Държавна сигурност твърдят, че разузнаването никога не се е занимавало с „остри мероприятия“. Първо ГРУ е с основно участие, а нищо не се решава без думата на Политбюро и инструктажа на КГБ, които пращат началник на отдел „А“, за да обучи българското разузнаване.
Агентите за влияние не са само отделни лица, а отделни структури, които е трябвало да внасят влияние от Съветския съюз и да променят нагласите на обществото у нас. Активните мероприятия са били насочени главно към Турция и Гърция. Има и такива към САЩ, НАТО, Китай и Югославия.
Сред по-любопитните са активното мероприятие срещу Ватикана, замислено през 1959 г. срещу т. нар. „български папа“ Анджело Ронкали (няма друга информация заради унищожаването на документи от ДС на два пъти през годините); за дестабилизиране на държавното управление в Албания; за оскверняване на къщата-музей на Кемал Ататюрк в Солун с взривно вещество (1968 г.).
Служба 7 към ДС е създадена в средата на 1963, утвърдена от тогавашния министър на вътрешните работи Дико Диков. Звено 7 е замислено в две направления - военновременно и мирновременно. Вниманието е било насочено към второто – срещу емигрантите и изменниците на родината.
Съществуват два документа, при които се споменават думите „убийство“ и „ликвидиране“. Единият цитира думи на бившия министър на вътрешните работи Ангел Солаков.
Според журналиста Димитър Кенаров, който е добре запознат със сборника на Комисията по досиетата, „активните мероприятия са доста елементарни и се вижда, че хората, работили в ДС, са били посредствени“.
„В голяма част просто се имитира дейност, малко са реално успешните случаи“, каза той. „Един от най-големите е успехът на КГБ чрез дезинформация да убеди, че САЩ са създали СПИН – пропаганда, която ни е позната и сега с темата за „биолабораториите в Украйна“, една от руските опорки във войната“.
