В Берлин шпионин пада от прозореца и умира. Полша е изправена пред нарушения на границите. Войски се събират до границите на Украйна. И директорът на ЦРУ набързо отива в Москва. И това изобщо не са сцени от нов трилър. Това е само поредната седмица от геополитическата драма, която се развива на европейския континент. Това пише британският вестник The Times в материал, представен без редакторска намеса от Агенция "Фокус".
Най-мистериозното събитие от горното беше смъртта на Кирил Жало. Миналата седмица в пресата изтече информация, че на 19 октомври дипломат, идентифициран от германски източници като офицер под прикритие на руската Федерална служба за сигурност, е бил намерен мъртъв на тротоара пред руското посолство и тялото му е върнато в Русия без аутопсия. Дали е издал нещо или е направил грешка? Ние не знаем. В страни като Германия руските шпиони избягват отговорността за убийствата – в буквален и преносен смисъл. „Падането от прозорците“ обаче е сред професионалните рискове за тези, които работят за Кремъл или се карат с него.
Сигналът, който идва от полската граница, е много по-ясен. Беларуският режим засилва натиска върху Полша, изпращайки хиляди мигранти до границата й, обещавайки им възможност да стигнат до страните от ЕС. Трагичното положение на тези хора – студ, глад и болести, от които вече са загинали най-малко осем души – се възприема като съпътстващи щети. Целта е да се разсее, провокира и сплаши ЕС. Полското министерство на отбраната се оплаква, че мигрантите имат сигнални пистолети и огнестрелни оръжия, че заплашват да открият огън, че се опитват да разрушат граничната ограда и да проникнат на полска територия.
Ако в отговор на това поляците открият огън, те ще изглеждат жестоки и безотговорни. Ако не го направят, ще изглеждат слаби. Бившият командир на специалните сили и началник на контраразузнаването генерал Роман Полко сравнява тази тактика с началната фаза на превземането на Крим от Русия през 2014 г., когато тя използва „зелени човечета“ без маркировка, за да постигне целта си.
Русия, която подкрепя Беларус, има много по-големи планове в духа „разделяй и владей“. Основното му оръжие е енергията. Руските политици се хвалят как са притиснали Европа в ъгъла. Тази година „Газпром“ (официално независима компания, която в действителност е дъщерно газово дружество на кремълската корпорация) рязко намали обема на газ в своите европейски хранилища. Сега, когато пазарът е в остър недостиг, цените на газа скочиха до рекордни нива, повече от шест пъти за една година. Дори в Обединеното кралство страдат от това: въпреки че само една двадесета от газа, който консумират, идва от Русия, недостигът на газ в Европа означава засилена конкуренция за внос от страните, от които купуват газ - по-специално от Норвегия.
Тази седмица Русия прекъсна транзита на газ през Украйна и преустанови доставките за Румъния, Сърбия и Унгария. Това стана след експлозия в единия участък от газопровода, който от своя страна нанесе удар по доставките за България. Българите молиха Русия да им изпрати повече газ по друг маршрут, за да компенсират недостига, и бързо получиха това, което поискаха. Приятелското отношение на българските политици към Кремъл прави тази страна любима на Русия. Други държави бяха по-малко щастливи.
„Тази криза е изцяло дело на Москва“, каза Маргарита Асенова, анализатор в мозъчния тръст на фондация „Джеймстаун“. Кремъл се опитва да „разпали страховете от недостиг на енергия, да стимулира критиките към политиката на ЕС за зелена енергия и да провокира политическа и социална нестабилност“. Първият приоритет е да се накарат европейските служители да дадат разрешение за пускането на "Северен поток-2" - нов руски газопровод, минаващ по дъното на Балтийско море, който ще доставя газ директно до Германия. Полша и Украйна водят ожесточена битка срещу проекта и се надяват, че новото коалиционно правителство в Германия ще заеме по-твърда позиция - може би дори ще приложи строги пазарни правила към газа, който преминава през този тръбопровод. Дългосрочната цел на Русия е да наруши либерализирания пазар на газ в Европа и да се върне към ерата на дългосрочните договори. Това носи повече стабилност, но в същото време засилва влиянието на Русия.
Друга цел е Украйна. Русия намали наполовина обема на транзита на газ през тази непокорна съседна държава и спря да й продава термични въглища (използвани в ТЕЦ). Тя също така блокира доставките на въглища от Казахстан. Засега Украйна се спасява с помощта на доста ненадеждни доставки на газ от Европа, които са предимно същият руски газ, който прави голям кръг през Германия и Полша. Очевидно сегашната ситуация изглежда по-ясна, ако се погледне от Вашингтон, а не от европейски столици. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, който отговаря за отношенията с Кремъл в администрацията на Байдън, отлетя за Москва тази седмица с доста остро послание. Той каза на руснаците, че Съединените щати не харесват заплашителното струпване на войски близо до северната граница на Украйна - в момента там са разположени близо 90 000 войници. Освен това САЩ се опитват да попречат на босненските сърби - друг приятел на Русия, да разрушат мирното споразумение от Дейтън, като създадат своя собствена армия.
Всъщност Европа трябва да направи всичко това, но политиците на този континент се провалят. Европейският съюз няма лидер. Франция и Германия работят блестящо за обществеността, но им липсва решителност. Те разкритикуваха Украйна миналата седмица за успешното нанасяне на удари по проруските сепаратистки позиции с дрон. Става дума за силите, които са завзели територии в Източна Украйна и редовно убиват и осакатяват украински войници. На фона на гневна реторика Кремъл току-що затвори офиса на НАТО в Москва. Въпреки това Алиансът, разкъсван от противоречия, все още не може да се накара да обяви Русия за враг и продължава да настоява за диалог, мърморейки оплаквания.
Това не е калейдоскоп, а мозайка. Русия тества западните слабости по всички фронтове – с помощта на различни трикове, блъфове и заплахи. Тя умело се възползва от болезнената обществена реакция на темата за мигрантите, високите цени на енергията, както и другите слаби места. Трябва да се разработи систематичен, координиран отговор, да се изгради западната устойчивост и да се договорят контрамерки, които ще помогнат за предотвратяване на всякакви по-нататъшни провокации. Западните страни са много поголеми и по-богати от Русия. Въпреки че това не личи по тяхната плаха реакция.
