Преди локумените пръсти на българските политически инфлуънсъри (разбирай, средните интелекти с висока производителност в социалните мрежи и с общ финансов интерес с някоя политическа сила) да обявят Мария Габриел за връх на еманципацията от Борисов, ще трябва да ги изпреварим.
Защо, впрочем, смятам, че ще го направят? Защото само за седмица видях страховити салта-морталета. Хора, които от много време насам предупреждаваха за "задушаващата прегръдка на Борисов" и иронизираха захожданията на ГЕРБ към коалиция с ПП-ДБ, в момента имат наглостта да изглеждат като на ръба на отварянето на шампанско, защото, както разбирам от тях, въпросната коалиция е абсолютно очевидно спасение за държавата и най-доброто, което може да се случи. И нито един аргумент в полза на обратното не може да ги изведе от еуфорията. Няма смисъл човек да изтъква разни очевидни неща. Например че ако въпросният запис на ПП бе изтекъл от ГЕРБ, тоест, ако бяхме чули как Борисов казва "законно-незаконно, правим чистка" или че някой му е маркетингов враг (резюмирам), щяхме да сме на жълтите павета в знак на протест срещу мутро-политиката за поредно лято. Или пък, че ако е било толкова ясно, че ПП и ГЕРБ трябва да управляват заедно, може би това трябваше да се издигне като лозунг направо на общ билборд - да кажем "Продължаваме промяната с много работа, работа, работа...". Но защо дори да усложняваме дотам, щом и най-елементарният аргумент - че партиите, които се дефинират като противоотрова на ГЕРБ, са в коалиция в ГЕРБ, е аргумент, който среща сред симпатизантите на "противоотровата" един вял и всеопрощаващ поглед, значи въобще няма смисъл. Тук не се мисли, вярва се в наративи. Само за една нощ наративът например бе тласнат в очарователна посока - че записът е страхотен модел за трезво правене на политика, съчетано със смешния възглас: "Слушайте целия запис! В него нищо скандално няма". Е, изслушах го. Фрагментът не може да бъде спасен от контекста. (Впрочем в политиката много рядко е можел да бъде спасен). И в записа няма нищо скандално само ако имам амнезия, липсва ми логика и се облажавам на партийна хранилка.
Понеже използвах думата "наратив" и понеже се убедих в непосилната лекота при бързата му смяна, да прогнозирам отсега хода към Мария Габриел.
Той гласи: Мария Габриел ще бъде "изпрана" така, че да изглежда като еманципирана от Борисов. Ще се окаже, че тя прави каквото си иска, както намери за добре, в контакт единствено със собствената си съвест и разум. Ще се наложи да бъдете убедени, че тя дори понагълчава от време на време Борисов и той се прибра намъчнен в Банкя, защото "експертът" отказва на този, който го е назначил. По някакъв начин ще стане така, че ротационната мръсотия ще роди некомпрометирана свобода. Както ГЕРБ, така и ПП-ДБ ще имат огромна изгода да обясняват, че всичко, което става в държавата, всъщност се движи от Мария-Габриел и акад. Денков. И че те само наминават да видят как вървят нещата и са зашеметени от резултата, който е постигнат. Кирил Петков вече пусна статус на извинение към Габриел; предполагам, защото е все още респектиран от роднинската й ситуация в европейския парламент, която с такъв телешки възторг описа в записа. Какво значение тук има лъжата за докторантурата, когато имаш такива роднини?
Крайната фаза на този процес действително ще се опита да ни убеди, че начело на България стоят експерти. Ще се наложи да приемем, че преходът е свършил не по начина, по който сме очаквали - като хора, които да влязат в затвора, а като това, че същите, които трябва да са там, са пак наоколо, само че с експертно прикритие. Всъщност арестът на Борисов и коалицията с арестанта днес е по ирония най-добрия начин този псевдофинал да бъде описан. Всички големи играчи ще се отръпнат "назад", което според мен означава, че ще запазят същите си крупни позиции и корупции, но на всичкото отгоре ще се освободят от стреса да се налага лично да отговарят за тях. Ето, това се казва ротация.
Автор: Райко Байчев
