В ранните седмици на "Апартаментгейт" изглеждаше, че се очертава закономерен погром, при който ни се струваше справедливо различни важни фигури да се разделят или с поста си, или с апартамента си, поне това. Прогонването на Цветанов от политическия живот сякаш даде някакъв знак, че все пак има някакъв минимум не, но незначително-присъстващ морал. Половин година по-късно обаче стана немислимото - Пламен Георгиев, който оглавяваше КПКОМПИ и се оказа с недекларирана тераса-обща част, направена за сауна и други благини, бе понижен по следния начин - пратиха го като консул във Валенсия. Цялото помпозно и готино заглавие на титлата, връчена вчера от Министерски съвети, гласи: Георгиев става "генерален консул на Република България във Валенсия, Кралство Испания, с консулски окръг, обхващащ автономните области Валенсия, Мурсия, Кастиля ла Манча и Балеарските острови".
Жестоко наказание, наистина. Няма недекларирана тераса, няма ненаказано добро.
А сега да видим как би могла да протече бъдещата работа на бившия шеф на една от най-важните комисии и бъдещ консул на един от най-сладките региони в света.
Първо, консулството би могло да бъдеш разширено. На сградата сякаш не ѝ достига нещо. Без да съм я виждал съм убеден например, че има твърде, твърде малко тераси - примерно четири. Шест нови тераси биха могли обаче дадат възможност за гледки под всякакви ъгли, всякакви хоризонти. Консулската работа е такава, че изисква разнообразие за окото, за да може то да си почива от гледка на гледка в едно пренапрегнато, сложно всекидневие.
И макар сега да е лято, а зимата във Валенсия да е твърде мека, все пак, когато един човек е свикнал с домашна сауна, бива ли да го лишим от тази възможност?
Ето защо едно преустрояване на консулството изглежда твърде необходимо. В това отношение, тъй като Георгиев е понижен и прогонен, може би трябва да се измислят облекчаващи живота му процедури. Към сауната може да се добави парна баня, флотация в капсула, солна баня: тези трите задължително. Само така би могло човек да компенсира стреса от дългата си и плодотворна, както се убедихме, работа на борец срещу корупцията, останал незамесен в нея.
Балеарските острови включват, разбира се, Палма де Майорка, да ви подсетим. Ужасно място просто. Там, отдавна е известно, се събират винаги провинени правителствени изгнаници, осъдени да прекарват дните си сред скучен пейзаж и зловещо студено време, за да изкупят вината си. Обикновено ги оставят без нищо и им дават само някой прокъсан тефтер, в който да водят отчаяните си записки. Но нека бъде там и нека страда. На никого не пожелаваме да отиде в Палма де Майорка и нека това държавно отмъщение стои за поука на всички, които наивно си мислят, че корупцията в тази страна никога не се наказва.
Автор: Райко Байчев
