Има една такава поговорка, балканска май. Употребява се когато някой много прекали: "То бива, бива, ама бивол за мезе не бива".
Шоуменът Слави Трифонов, лидер на партия "Има такъв народ", май взе за мезе не само останалите политически формации в парламента, но и българския народ. Причините са няколко, нека започнем с първата: Съзря ли някой разлика между маниера на вече бившия, но дългогодишен премиер Бойко Борисов, да съобщава (обикновено от джипката) „наредил съм“, "разпоредил съм" и начина, по който Слави Трифонов пльосна на масата едно проектоправителство, докато още се брояха бюлетините и окончателните резултати от предсрочните парламентарни избори не са ясни? Колкото и да е очевидно сходството между разпореждането от джипката и снизхождането до електората от партийната телевизия, разлика има. Бойко Борисов беше премиер, адекватно или не, понасяше отговорност и сега обира негативите от политическото си поведение. Слави Трифонов вероятно се мисли за Господ в сянка. Той не е депутат, не желае да е премиер, иска вероятно да е (само) партиен лидер. Въпросът е дали наистина се изживява като Господ в сянка или някой го предпочита като кукла на конци?! И тук стигаме до втората причина, която поражда подозрението, че Трифонов е взел за мезе българския народ.
Някога, през далечната за някои 2005 година, в Народното събрание имаше много крехко мнозинство. НДСВ, която управляваше предния мандат, загуби изборите от БСП. ДПС вкара повече депутати в парламента. С първия мандат на БСП не можа да се състави правителство. С втория – на НДСВ, също. Тогавашният президент Георги Първанов връчи третия мандат на ДПС и изакушира едно споразумение, с което се създаде правителството на Тройната коалиция. Именно по време на упралението на това правителство с премиер Сергей Станишев, България, по силата на подписано в предния мандат споразумение, през 2007 г. влезе в Европейския съюз. И получи достъп до еврофондовете. И настана едно усвояване на пари по европейските програми, за което и днес се носят легенди и висят неприлично недовършени правни казуси. Тогава разцъфнаха и процъфтяха обръчите от фирми, за които Ахмед Доган изтърва през юни 2009 г. репликата в село Кочан: "Аз държа обръчите от фирми, аз разпределям порциите във властта". Тогава беше периодът на голямото грабене от парите на европейските данъкоплатци, които така и не стигнаха до българските граждани, а потънаха в обръчите от фирми. Достатъчно е да си припомним няколко афери – „Сапард“, „Батко и братко“ и не на последно място – аферата „Хохегер“, където като български посредник се открои името на Моника, по настоящем Станишева.
За хората с по-къса памет специално да припомним: Тъкмо в това правителство, на Тройната коалиция, министър на държавната администрация и административната реформа беше номинираният от ИТН за премиер Николай Василев. И именно той и неговия екип бяха проверявани за усвояване на евросредства през обръч от фирми по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК). Хайде да поразсъждаваме: Ако източване на евросредства по времето на Тройната коалиция е ставало без знанието на държавната администрация, то тази администрация е била некадърна. Ако е ставало със знанието на държавната администрация, то тя е била корумпирана.
И още нещо – Слави Трифонов предлага в правителството си млади, получили образование в чужбина хора. Неизвестни и без опит. Да припомним, че юпитата на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. също бяха западни възпитаници, с езици и без опит. Което не им попречи да забъркат големи каши. Да споменем само приватизацията на националния телекомуникационен оператор и скандалите около купения по-късно от Делян Пеевски „Булгартабак Холдинг“. Едно от тези юпита беше тъкмо Николай Василев, който сега трябва да застане начело на ново поколение юпита.
Но с чия парламентарна подкрепа, се пита в задачата. И беше ли уверен Слави Трифонов докато почти без да срича четеше кабинета на ИТН по сивита?
Всъщност по подкрепата ще ги познаете. Подкрепа, дадена под благовидния претекст, че трети парламентарни избори ще бъдат пагубни за България. БСП и ДПС с такова правителство са си направо у дома. По времето на Тройната коалиция и по времето на кабинета „Орешарски“. Управлявали са заедно, имат опит. Тъкмо сега, без да са мандатоносители, могат да търгуват, без да носят кой знае каква отговорност, своите условия за подкрепа за кабинета.
Още повече, че Арман Бабикян от „Изправи се! Мутри вън!“ съобщи в социалните мрежи, че ще подкрепи правителвото на ИТН. Като припомним кадровата гравитация вляво на формацията на Мая Манолова, нищо чудно цялата парламентарна група да даде подкрепата си. И тогава аритметиката ще излезе – ИТН + БСП + ДПС+ "Изправи се! Мутри вън!" = на правителство сходно и кадрово с това на Тройната коалиция. Честито! Изглежда, че историята е обречена да се повтаря за глупаците.
Автор: Спасиана Кирилова
