Много срамни страници има в българската история, но сред най-срамните са Народният съд, тоталната и принудителна национализация и колективизация, лагерите и контролът над обществото чрез репресивния апарат. И ако за първите две историците вече са се произнесли, документите и фактите са сравнително добре проучени и анализирани, то при последното има твърде много още за вършене.
Няма да е честно към идните поколения, ако истината за досиетата бъде заметена под килима. Така, както тази за Народния съд, престояла в прашасалите архиви 45 години. Или пък тази за Възродителния процес, за който все още изскачат нови данни, доколкото самообявилите се за етнически лидери го допускат. Още: Пострадал от Възродителния процес осъди прокуратурата за 50 000 лв.
Докато има мъглявини около тези страници, ще има и наивни хора, които не вярват в назначените милионери и наричат дългата ръка на Държавна сигурност “теория на конспирацията”. Теории бол, но практиката - какво показва практиката?
Че няма крупен икономически субект, създаден и развит в последните 30 години, в който ДС да няма пръст. Почнете ги по азбучен ред и ще се уверите.
Също така в най-новата ни история почти няма политическа сила, успяла да се утвърди без задкулисно подпомагане на бивши фактори от ДС. Това беше и идеята за създаването на Комисията по досиетата - доколкото е възможно, да се ограничи това влияние. Още: Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС
Често се коментира, че нашият преход не е от най-успешните. Не е, така си е. И една от причините за това е именно липсата на лустрация, тоест - недопускане на бивши влиятелни фигури от комунистическата власт до политиката и най-вече до икономиката на страната.
Това не се е случило и обясненията са най-различни. Първото е, че самата Комисия по досиетата е създадена и контролирана от бивши ченгета. Подобна версия наистина може да се отнесе към конспиративните теории, защото най-пострадали от създаването и работата на тази комисия са самите бивши ченгета. С уговорката, че "ченгета" е твърде общо понятие. Била съм свидетел, че и участник, в редица спорове за това дали е имало добри (криминални) и лоши (ДС) ченгета. Имало е и добри, и лоши, от двата вида. Но моето лично мнение, а и на доста експерти, е свързано с една базисна грешка и това е разкриването на разузнавачите - те все пак не са елемент от репресивния апарат.
Още: Близо 80 кандидати за депутати - бивши ченгета на Държавна сигурност (СНИМКИ)
Всеки, който има поне бегла представа как се е работело навремето в чужбина за интересите на България (и икономически, и политически), знае за какво иде реч. Това, че българските разузнавачи са били в синхрон със съветските другари, е част от общия пейзаж, върху който България не е имала кой знае каква възможност за влияние. А и далеч не винаги е било точно така, особено по македонския въпрос и сръбските претенции - там винаги сме имали сериозен конфликт с Москва.
По същия начин сега родните служби работят успоредно на евроатлантическата линия и никой не би ги укорил за това, защото България е част от тази общност, за щастие, а не от някаква полуазиатска. Само дето днес националните интереси са една твърде сложна за съвременните управници тема. А за по-младите - почти напълно безинтересна.
Още: Всички партии в парламента са издигнали за кметове бивши агенти на Държавна сигурност
Извън тази скоба обаче Комисията по досиетата си върши работата и спазва предначертаното - доста сътрудници на Държавна сигурност бяха оповестени и по избори, и при заемане на ръководни постове, и в другите предвидени по закон случаи. Изсветлена е до известна степен ролята на Първо, Второ и така нататък главни управления, също и на прословутото Шесто. Но е факт, че не е достатъчно изследвана цялостната картина. А в нея водеща роля има ръководството на БКП, което е дърпало конците на репресивния апарат.
И в този смисъл идеята да се закрие Комисията по досиетата не е добра. По-полезно би било тя да се надгради и да постави на по-широка основа бъдещите проучвания - и за репресивния апарат, и за комунистическия диктат. Защото те са определящи фактори за генезиса и развитието на демокрацията ни. Още: Евтим Костадинов: Опитите за влияние върху комисията по досиетата не са от вчера
Подобна идея разви депутатът Божидар Божанов и тя заслужава подкрепа.
Той споменава и законово надграждане. Е, точно там може да се въведе елемент на лустрация - никога не е късно за такава мярка.
Развиването на тази структура в полезна за обществото насока е най-доброто решение. А закриването ѝ би означавало само едно - че репресивният апарат от комунизма има днес достойни наследници.
Автор: Евелина Гечева
