Ако случайно изпитаме интерес към протестите в Сърбия и те ни се сторят любопитни, е хубаво да си напомним, че тукашната ни задача е съвсем различна. Както преди време в една новина, която бе невярна, но стана популярна, защото звучеше правдиво, се твърдеше, че по време на бунтовете в Гърция били вдигнати плакати с надпис "Тихо, да не събудим българите", така и сега е въпрос на национална отговорност да съхраним уникалното си отношение към властта и протестите. И с гордо вдигната глава да запазим статута си на най-апатична зона на Балканите. Да не приспим сърбите - това е главната ни задача тези дни.
Дълбоката ни прозявка по повод какви ли не безчинства - дано не се разпространява наляво на картата. За разлика от сръбския, българският площад е пуст от вече пет години, даже бе преотстъпен на онези двамата, които бяха главните поводи за гражданското му препълване. В момента единият управлява официално, другият неофициално. Първият се радва на политическо дълголетие, което все по-успешно го превръща в нещо като бай Тошо на прехода. Вторият пък превзема институции по класическия си начин - с опиране на дулото на прокуратурата до слепоочието на всеки, изпречил се на пътя му. В свободното си време за развлечение спасява българските щанги. И уж престижни медии, които сякаш държаха някаква минимална хигиена, с невъзмутимата сервилност на опитен лакей публикуваха прессъобщение, в което го представиха като грижовен меценат-спасител, така сякаш никой не си дава сметка, че неговите капитали и окаяното положение на държавата са в строга връзка помежду си. Нека запазим тишина по този въпрос. Да не приспим сърбите. И да не ги заразим с мълчание спрямо собствените им дерибеи.
Внимателно трябва да се грижим тукашната летаргия да не плъзне по Балканите и по отношение на хърватите. Те пък организираха нещо като обратното на черен петък - масово бойкотираха в определен ден пазаруването от магазините, за да протестират срещу инфлацията. Тук с меки и плавни движения трябва да се носим в най-различни икономически балони и да вдишваме разредения въздух на гарсониера в Обеля за 180 000 евро. Съобразително трябва да я купим, за да не стане двеста, колкото онова имение в Испания, което не може да се сравни със суицидния пейзаж на краен софийски квартал и неговия завършващ щрих.
Въобще никакви турбуленции не бива да нарушават дълбокия дзен. За да се погрижим за пълната ни анастезия си имаме и правителство, което съединява трите най-кошмарни партии на прехода и един пишман-бунтар, приспивали ни в най-различни периоди, но никога едновременно. Това ние наричаме стабилност. И много трябва да внимаваме да си остане тук. Най-спокойното място на Балканите не бива да пречи на останалите да се променят.
Автор: Райко Байчев
