Малко остана, последни довършителни работи. Представяхме си крайно ядосани граждани, готови след монументално завръщане на Пеевски да се озоват на площада, вместо да му преотстъпят. Или пък масово гласуващи, осъзнали, че спешно трябва да натиснат надолу корпоративно-чорбаджийския вот. И евентуално така да намалят избирателната сила на прочутите с неподкупната си политическа енергия села от северозападна България. Не зазвучаха също особено силни гласове на съпротива от екраните, а малкото, осмелили се на някаква критика срещу Пеевски 2.0, вече заглъхват. Така стигнахме и до терминалната фаза. Настъпи времето за съвети за постигане на окончателно примирение. Ето как да го постигнеш:
1. Вързвай се на "конфликтите" с Борисов
Двамата главни герои имат тактика, предназначена за завършени наивници. Тактиката гласи - имитират малки неразбирателства помежду си, които изглеждат истинни само на публика с изгладени умствени линии. Борисов ще го нарече тук-там "Шиши", а Шиши ще му отвърне, че "се е събрал с всякакви престъпници около себе си" - такива са последните им умилителни разправии. Съответно сега е идеалният момент да не си дадеш сметка, че четворният кабинет е резултат от една чудесна съвместна работа между двамата главатари, подкрепяна от двата златни пръста на БСП и ИТН, за които ще се намери ресурс да бъдат позлатени. И да повярваш, че Борисов и Пеевски действително са власт и опозиция.
2. Любопитствай за есемеси
Дай си сметка, че твоето нестихващо любопитство към политическия живот има нов източник, от който да черпи информация. Тепърва ще излизат скрийншоти с есемеси, чатове и въобще всякаква лична кореспонденция. Дали е фабрикувана или не също не е от значение. Тук е много важно, съществено направо, да не се впечатлиш, че щом един човек е въвел кажи-речи всеки политически лидер със завършващото "ки" в телефона си, то най-вероятно същият се чувства като недосегаем и отдавна схваща останалите като безобидни анимационни герои, които служат, за да го развеселяват, докато поглъща с все по-голям апетит нови територии.
3. Мисли в сглобка
Имаше времена, в които се налагаше да кимаш с загрижен поглед и да разясняваш прозорливо, че при създалата се обстановка сглобката е интелигентна и държавническа идея. Сега остава само да повториш едновремешната глупост. Озърни се наоколо, почувствай липсата на алтернатива. Усети силно с всичките си граждански сетива, че каквото и да говорим, най-хубаво е да има правителство. Потискай всички останали съображения, които здравият разум на прощаване ти изпраща. В никакъв случай не допускай в съзнанието си например мисълта, че в момента управлява кажи-речи най-бутафорно съшитата власт от началото на прехода. Разболей се от безизходност и се лекувай със стабилност.
Ето, всичко си дойде на мястото.
Автор: Райко Байчев
