След средата на март може да бъде готов докладът за второ четене на промените в Изборния кодекс. Това стана ясно от изказването на председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание Анна Александрова по време на кръгла маса, организирана от Института за развитие на публичната среда. Форумът беше посветен на предстоящите промени в изборното законодателство и тяхното въздействие върху процеса на избори.
Александрова обясни, че на 14 февруари изтича срокът за подаване на предложения между първо и второ четене на промените в Изборния кодекс. След това, след обсъждане с коалиционния съвет, ще бъде създадена работна група, която да изчисти текстовете и да анализира постъпилите предложения. „Срокът е 14 февруари, след което, ако направим работна група, се надявам в едномесечен срок да можем да сме готови с доклада на второ четене“, заяви тя. След като докладът бъде готов, промените ще бъдат обсъдени в ресорната парламентарна комисия и пленарната зала. Още: Политолог: Партиите загряват за поредни избори в края на март-април
Дискусия за изборните правила
Кръглата маса, на тема „Изборните правила на поправителен: възможните промени и техният ефект“, събра представители на различни парламентарни групи, институции и гражданското общество. Форумът беше открит от председателя на Народното събрание, Наталия Киселова, която подчерта важността на повишаването на доверието в изборния процес. Според нея изборите, независимо кога се провеждат, трябва да се организират по начин, който да укрепи вярата на гражданите в демократичните институции.
Киселова посочи, че основният проблем не е технологията на гласуване, а липсата на желание сред българските граждани да участват в изборите. Тя припомни, че настоящото Народно събрание започна работата си в сложен момент и изрази надежда, че решението на Конституционния съд ще сложи край на съмненията относно легитимността на парламента.
Проблемите в изборния процес
Според Киселова един от най-сериозните проблеми е качеството на членовете на секционните избирателни комисии. Тя предложи въвеждането на предварително обучение за тях, за да се повиши тяхната компетентност. Друг важен въпрос е този с избирателните списъци. Една трета от българските граждани с избирателни права живеят извън страната, което поставя сериозни предизвикателства пред организацията на изборите. Киселова постави въпроса как да се съставят избирателните списъци – по настоящ или по постоянен адрес, както и дали е необходимо да се създаде избирателен район „чужбина“. Още: Активна регистрация и сканиране на бюлетините: Промените в изборните правила минаха на първо четене
„Това, че една трета от гражданите са извън страната, поставя въпроса как и дали имаме избирателен район „чужбина“. Във всеки изборен район има поне четири мандата, което значи, че поне четири мандата трябва да бъдат дадени на 32 района, но откъде ги взимаме?“, каза Киселова. Тя подчерта, че този въпрос трябва да бъде решен професионално, като се вземат предвид всички аргументи „за“ и „против“.
Прилагането на Изборния кодекс
Киселова коментира, че проблемите са по-скоро в прилагането на Изборния кодекс, отколкото в самия кодекс. Тя предложи повишаване на качеството на хората, които работят в секционните комисии, тъй като често се наблюдават смени в последния момент или дори в деня на гласуването. Според нея е необходимо да се намалят субективните фактори, които влияят на изборния процес. Още: Съставът на ЦИК да се сменя след всеки вот: Ето какви промени в Изборния кодекс предлагат от ПП
Председателят на парламента изрази надежда, че след като изтече срокът за предложения между първо и второ четене на Изборния кодекс, ще бъде създадена работна група, която да работи по подобряването на текста. Тя подчерта, че е важно да се установят правила, които са приемливи за всички участници в изборния процес, без да се правят радикални промени.
