Популярен във Facebook въпрос: "Какви са успокоителните, които Мутафчийски пие, имам нужда от тях". Действително, той се справя с напрежение, за което едва ли удобно седналата пред компютъра диванна критика обикновено си дава сметка. Би било добре публиката, ако не нещо друго, наистина да има въображение за сложната ситуация на генерала:
1) Налага се да дирижираш кризисен щаб срещу пандемия в държава с разрушена здравна система.
2) Налага се да бъдеш убедителен за масова изолация при население, свикнало да заобикаля правилата по разбираеми причини, но тъкмо в момента това не му прави добра услуга.
3) Трябва да се движиш по тънко въже, в което едновременно да обясниш ясно, че идва голяма опасност, но да го направиш и така, че да не хвърлиш всички в паника. А това е въпрос на реторични умения, на преценяване на думите и правилния им подбор - нещо, което владеят твърде малко хора и не владеят тъкмо най-важните в държавата.
4) Даваш по няколко брифинга дневно, отговаряш на потока на съзнанието на Беновска, минаваш за разнообразие през няколко телевизионни студиа, докато през това време и заседаваш с властта за вземането на мерките.
5) През цялото време обаче трябва и да се информираш за коронавируса, да проучваш каква е ситуацията в света, да следиш водещите медицински изследвания, политическите обстановки в най-засегнатите държави, да гадаеш статистики, да ги прилагаш върху тукашните условия, да отсяваш достоверни информации от недостоверни. И то на фона на цялата публична заетост, която имаш.
Дълбоко се съмнявам, че всеки от критиците на Мутафчийски би запазил и половина от необходимото хладнокръвие, което демонстрира вече седмици наред. Този човек беше принуден да обяснява защо носел униформа, понеже наистина, оказва се, съществуват наранени зрително хора, на които униформите им влияят зле психически и предпочитат...какво? Да идва с тротинетка на пресконференция и насърчава позитивното мислене с влогърски канал, правейки си селфи с щаба за Инстаграм? Всъщност Мутафчийски освен всичко въобще не се държи като военен и в разрез с клишираната представа за военните има премного чувство за такт и осмисляне на ефекта на собствените му думи.
Не може обаче да се каже същото за всички останали актанти в овладяването на кризата. Финансовият министър Горанов вече предизвика напълно оправданата реакция на адвокатите, които искат извинение заради това, че бяха наречени маргинали, заедно с още куп свободни професии. Да не говорим, че върху Горанов отдавна има и подозрения, че влага в думата "маргинал" снизхождение към социално изключените, тоест на поне една четвърт от гражданите.
За финал Негово неолиберално величество Владимир Каролев пък ясно показа глупостта си, която по принцип твърде често демонстрира, но поне по безопасен начин за другите - сега след прибиране от Лондон отиде в Разлог, нарушавайки карантината и похвалвайки се дори в социалните мрежи за волните си разходки. Е, когато възпяваш от години минималната държава и твърдиш, че всичко се нарежда от невидимия пръст на пазара, а институциите са необходими дотолкова, доколкото да не му се месят, може и да помислиш как точно нулеви държави щяха да се справят с пандемия. Може би както се справи самия той с карантината.
Автор: Райко Байчев
