Учебникът като PR

Че българските учебници са скучни, тромави и претъпкани с ненужна информация, не е тайна за никого. Новото е, че от догодина стават и политически коректни. Просветното министерство реши с един замах под мотото на актуализацията да вкара в него последните няколко правителства, та чак до действащото в момента.

При това поименно - най-новите персонажи в помагалата на гимназистите се казват Бойко Борисов, Росен Плевнелиев и Кристалина Георгиева. С което самите управляващи си направиха мечешка услуга, качвайки премиера и президента "на шейната" и подкарвайки я по още по-тънък лед.

Защото да правиш историческа и глобална оценка на власт, която управлява в момента, е тотален абсурд. Ще го каже всеки уважаващ себе си историк, познаващ рисковете от попадане в капана на политическата лоялност спрямо управляващите и от
липсата на дистанция, от която науката прави своите преценки

И при най-добро желание, за да се оцени едно събитие от гледна точка на историята, от него би трябвало да отмине определен период от време. За него би трябвало да четат потомците на онези, които са били съвременници на въпросното събитие. И на въпросната власт. Тоест - децата на днешните гимназисти. Или, хайде да не бъдем крайни - по-малките им братчета и сестри.

"Какво ще ни дадеш, Историйо, от пожълтелите си страници", пита Вапцаров, макар и в един друг контекст, но нека акцентираме на "пожълтели".

Страниците на историята не бива да бъдат тези на вестникарската хартия. Историческата оценка на едно управление не бива да се извършва от доморасли социолози и от издатели, които държат главно на това, и следващите им учебници да бъдат одобрени от просветното министерство на ГЕРБ. Защото това изражда оценката.

От МОМН най-добре да са се пошегували, когато ни обясняват, че ако Бойко го нямало в учебниците, имало опасност българчетата да не знаят кой им е премиер, подобно на своите връстници от САЩ.

Защото не е работа на читанките да изземат ролята на медиите, а на историята да служи за угодлив пиар на което и да е управление. Историците ни все още се препират как да оценят времената, в които властваше социализмът. Как тогава това ще направят учебниците, където, както знаем, се сервира предъвкано и смляно онова, което казва голямата история. И след като не сме заровили томахавките по отношение дори на близкото минало, откъде ще извадим аршин за настоящето?

Интересно би било да се види как изглежда един урок, посветен на Бойко Борисов например. Или на управлението на Станишев, или на царя - всички нови фигури, които от тази есен ще бъдат вкарани в учебниците накуп.

Когато голямата история се произнесе, едва тогава може да го направи "малката". Тази, която адаптираме за децата си. Иначе наследниците ни ще растат с противоречиви, неясни и хаотични оценки не само за света около себе си, но и за своите корени.

Всяко хлапе в момента знае за времената на Тодор Живков повече от разказите на своите родители или баби, а не от помагалата в клас, които се опитват евфемистично да заобиколят всяка възможност да оценят нещо, което все още е подвластно на различни тълкувания.

Впрочем това е и един от комплексите на българина, който не познава добре своята най-нова история, но е готов с охота да се припира за "България на три морета". Защото миналото ни по думите на Вазов е пълно "с геройство и срам", а с какво е пълно настоящето ни - би трябвало да съдят потомците. Не ние. Нека да не им изземаме това право с евтини учебникарски пиар упражнения.

Или скоро ще ни се налага да поправяме учебниците след всеки парламентарен избор.