В живота на всеки народ, а нашият е на близо 2000 години, има важни дати, които определят неговото развитие. Безусловните дати в нашата история са преминаването на Дунав от армията на създадената 50 години преди това българска държава и установяването на столицата ни.
Приемането на християнството е друга дата в нашата история, която определя принадлежността на българския народ към Европейската християнска цивилизация. 3 март бележи възстановяването на българската държава, унищожена през 1396 г.
В Османската империя, която е империя на ислямската религия, българите бяха лишени поради вярата си от всякакви възможности за прогресивно развитие. 1876 г., когато започна процесът по възстановяване на държавността, България имаше 1500 основни училища и една единствена гимназия – Априловската, без нито един университет. Тогава чехите, унгарците, словаците, хърватите нямаха своя държава и щяха да имат едва през 1918 г., но пък имаха университети още от 17-и век. Пак по това време българите са в една чудовищна дискриминация. По онова време българите не са служили в османската армия заради вярата си.
Българската индустрия се състои от тъкачни фабрики и манифактури, които работят по държавни поръчки за османската армия, тя е голяма и нашите хора имат много работа. Тогава се появяват и красивите къщи в Копривщица, Панагюрище, Габрово и др. Но тези хора нямат никакви гаранции за своето производство, тъй като са без свое представителство в държавните органи, където достъпът им е забранен. И затова на въстание се вдигат богатите, а не бедните селища.
Синовете и дъщерите на заможните българи вече са се изучили в чужбина и България тогава има над 2500 души с висше образование. Всички те спешно искат да имат своя държава – това е била главната им задача. Тогава обаче се сблъскват различните идеи. Една от тях е изразена от Любен Каравелов: „Свободата не ще Екзарх, иска Караджата”, другата е еволюционистката, която в исторически план винаги е по-правилната.
Постепенно получаваме права в Османската империя чрез Българската екзархия и черковните граници очертават бъдещите държавни. И наистина Санстефанска България ги повтори едно към едно, Цариградската конференция също при определянето на двете Българии ги спазва. Нямаше начин да проникнем в Османската империя и да направим дуалистична монархия. С екзархията се изчерпа всичко, което можехме да постигнем по еволюционен път.
Оттук насетне задачата беше само в ръцете на българските политици, които да решат границите на българското православие в политическите такива. Опитите започнаха още през 60-те години на 18-и век чрез т.нар. чети, но най-правилни бяха теорията и практиката на Васил Левски за националната революция, чрез масово въоръжено въстание. Когато въстане цял народ е очевидно, че той има неразрешими проблеми с Османската империя и те няма как да се решат освен с очистителния огън и меч на националната революция.
Такъв народ е готов за свобода и я заслужава. За наше щастие великите сили видяха тази кървава заявка за свобода и готовност за собствено държавно развитие. Беше предизвикана конференция на великите сили, които тогава имаха ролята на днешния ЕС. Тогава тази мозайка от държави, които са в рамките на днешния съюз, я нямаше, а имаше няколко империи. И така великите сили се събраха в Цариград през зимата на 1876 г. да се формират две автономни български държави с центрове София и Велико Търново, които да обхванат цялата територия на екзархията.
Трябва да се знае, че турският султан предварително беше решил, че ще приеме всяко решение на великите сили. Но впоследствие на практика не го направи и заяви, че няма да изпълни решението им. Тогава пък великите сили се обидиха и решиха да дадат начало на военно изпълнение на решението, взето на Цариградската конференция. По обективни причини много от държавите тогава не можеха да се включат във военните операции.
Единствено Русия заяви готовност да го направи, въпреки че тогава и там имаше съсловия, които бяха против военната операция. Тя беше излязла от тежката Кримска война, а Парижкият договор й наложи много и страшни ограничения. Предварително беше ясно, че Русия няма какво да вземе, ако спечели тази война. Кримската конференция им наложи строги териториални ограничения.
Затова трябва да й бъдем благодарни, че се съгласи на военни действия за нашето освобождение. А тогава и по-късно нашите политици, колкото и каквито обвинения да са им отправяни, никога не са позволявали да се отнемат територии от държавата.
Трети март е държавният празник на България. На тази дата беше възстановена българската държава.
Божидар Димитров
Новинар
