Българският бизнес има една черта, която не се влияе от икономическото развитие, политическата номенклатура, социалното положение, инфлацията, дефлацията, безработицата, приходите и разходите. Той е нагъл.
Отказва да преговаря със синдикатите за договарянето на минималните осигурителни доходи.
Отказва да бъде премахнат максималния осигурителен праг.
Отказва да излезе на светло.
И най-новото - отказва да признае нуждата от почивка, възприемайки я като досаден и вреден фактор, пречещ на печеленето на едни пари.
В случай, че не сте разбрали, работодателските организации официално предложиха на държавата да се прекрати практиката на сливането на почивни дни, защото, видиш ли, много пари се губят, работниците излизат от форма, другите държави не почивали и т.н., и т.н. И държавата, което е най-лошото, се хвана на безумните им аргументи и обмисля действително да забрани сливането на почивни дни, определяйки само официалните празници, а от там нататък - всеки да се оправя сам - ще работи ли, няма ли да работи, отпуска ли ще взима - негова си работа.
Осноен аргумент на бизнеса е, че в България почиваме прекалено много. Българският работник се разхайтва от толкова много мързелуване, после му е трудно да влезе в ритъм, пада му мотивацията, а международните партньори не почиват тогава, когато и ние. (Разбира се, никой не отговори на въпроса как да синхронизираме 3 март и 4 юли, но да не изпадаме в подробности)
Всъщност, бизнесът лъже. И това е видно от статистиката, а човек винаги е добре да гледа статистиката.
Изненадващо за мнозина вероятно, България изобщо не е сред най-почиващите в Европа. Ние дори сме някъде по средата на класацията. Малко сухи данни:
През 2016 г. България има 10 официални почивни дни. Естествено, не броим почивните дни, които се отработват, защото те... се отработват. Ако пропуснем и тези, които и без друго се падат събота и неделя, се оказва, че за 2016 г. България има 9 официални почивни дни. Това са:
1 януари
3 март
29 април
1 май
2 май
6 май
24 май
6 септември
22 септември
26 декември
Отново вероятно за изненада на мнозина, толкова, или дори повече, почивни дни имат държави като Австрия, Чехия, Хърватия, Франция, Гърция, Полша, Испания, Швейцария (с многото празници на кантоните) и др.
На всички ни е ясно, че това до една са държави с по-добри икономики от нашата. Тогава бизнесът дали има отговор на въпроса как така страни с по-силни икономически показатели почиват толкова, колкото и ние, или дори повече от нас? Може би отговорът не е в почивните дни?
Наглият български бизнес обаче твърди, че е. Той има дълга и непоклатима традиция да не отдава внимание на нуждите на своите кадри - най-презрените, но и най-основните градивни единици на неговата мощ.
Българският бизнес смята, че това хората да почиват е вредна практика. Вярно, туризмът бил печелел, но това нямало значение. Българският бизнес се стреми да изстиска и последните живителни сили на своите работници, ако е възможно безплатно, ако е възможно в 10-часов работен ден, ако е възможно с минимални осигуровки и на минимална заплата.
Българският бизнес не прави връзката, че един човек не е продуктивен, когато е потиснат, депресиран или нещастен. Когато не може да си почине нормално, когато не може да презареди батериите или когато живее с единствената мисъл да дойде петъкът.
Защото да живееш за едната събота и неделя не е щастлив живот. И това води до демотивация на работното място.
За разлика от ограничения и алчен български бизнес, експертите по света вече започват да си дават сметка колко съществена зависимост има между икономическото развитие и психическата и емоционална стабилност на работещите.
Отново за справка на наглия български бизнес, европейската икономика губи 92 млрд. евро годишно заради непродуктивност на работната ръка. Според проучване на европейската асоциация ИДЕА 10% от работещите на Стария континент страдат от депресия, често причинена от стреса на работното място. Причината за загубите в Европа е, че хората, страдащи от депресия, са нетрудоспособни и често им се налага да взимат почивни дни.
В Германия например броят на отсъстващите от работа заради депресия се е увеличил през последните 8 години с цели 86%. В Германия този проблем води до 4 млрд. евро загуби от продуктивност, като към тях се прибавят и разходите за лечение.
Загубите заради депресия и непродуктивност в световен мащаб пък са над 1 трилион долара годишно! Засегнати са 10% от световното население, или около 740 млн. души.
И ако някой си мисли, че това е само проблем, засягащ останалата част от света, бърка сериозно. Последните проучвания сочат, че 50% от българите страдат от депресия. Около 30% са млади хора.
Така че нека работодателските организации направят това, което могат най-добре - да помислят за печалбите си. Дали България е извън световната тенденция за увеличаващи се нива на депресивни състояния, които, макар да изглеждат абстрактни, имат много реални икономически отражения? Дали българският бизнес е готов да губи пари заради този пренебрегван досега проблем или предпочита да остави някой и друг ден през май и септември в повече на своите работници, за да имат те малко допълнително време за себе си и своите близки?
Елементарното неразбиране или тенденциозното пренебрегване на чисто човешките нужди за свободно време, контакти, почивка, пътувания и др. ще донесат на бизнеса загуби, за които вероятно сега не си дава сметка.
Светът трябва да се пази от това да върви към икономически строй като този от антиутопиите, които засега гледаме само по филми и четем в книгите - на роботизирани общества, които много работят и малко почиват. За мнозина сигурно това е мечта. Само че човешката същност е организирана по друг начин - да работи, за да живее, а не да живее, за да работи.
Ако алчният и нагъл български бизнес не разбира това, и ако алчните и нагли български институции също не разбират това, ще имаме проблем. Българският народ без друго и сега е достатъчно потиснат и депресиран. Ако бъде притиснат още малко, не се знае дали в даден момент това напрежение няма да избие. По посока на някого.
Автор: Десислава Любомирова
