“Изключително симптоматични за случващото се в България бяха гледките от срещата на протеста и контрапротеста по време на заседанието на Народното събрание този петък”, споделя философът Калин Янакиев впечатленията си от случилото се в българския парлемент в този ден, когато с гласовете на “Атака” парламентарното мнозинство преодоля ветото на президента върху актуализацията на бюджета.
“Двете Българии се срещнаха в пространство от 300 - 400 метра между Парламента и Президенството. О т едната страна стояха участниците в софийските протести, а от другата страна видях посърнали и объркани хора, докарани с автобуси от управляващите партии. Това сякаш бяха хора без лица. „Контрапротестантите“ непрекъснато се оглеждаха за своите организатори, от които чакаха знак накъде да вървят и какво да скандират. В непознатата им столица те се оказваха в комични ситуации, лутайки се из неизвестните им улици и градинки или попадайки сред множеството, срещу което бяха дошли да „негодуват“. Трябваше им известно време да осъзнаят, че са сред „враговете на правителството“, казва Калин Янакиев.
“Много ми се щеше да попитам някого от тези хора знае ли, че е застанал зад приемани от правителството лица на контрапротеста с криминални регистрации и прякори като Шамара и Петното? За два месеца повсеместно заграденият с полицейски решетки периметър в София така се разрасна, че центърът на столицата заприлича на кибуц на Западния бряг на река Йордан. Гражданите нямат достъп до десетки сгради на националните институции, а обитателите им живеят в страх и несигурност, охранявани от пълчища полицаи и жандармеристи. Виждали ли сте такива гледки в която и да е от столиците на Европейския съюз?“ - риторично пита философът Калин Янакиев.
Щетите от злополучната комуникация
„Бъдещето на кабинета „Орешарски“ става все по-зависимо от икономическата ситуация. Ако внушаваните чрез предизборните програми успехи в съживяването на икономиката чрез създаване на нови работни места и подобряване на климата за нови инвестиции не се случат, протестите определено ще обхванат и провинцията. Динамиката в броя на безработните се превръща в ключов индикатор за съдбата на кабинета „Орешарски“ и за неговия близък или по-далечен край“, прогнозира социологът Кольо Колев.
Според него сблъсъкът в петък между протеста на софиянци и докараните за контрапротеста хора от провинцията е резултат преди всичко от плачевната комуникация на правителството с гражданите. „Кабинетът на сегашната коалиция не само не успява да обясни своите намерения, но и не може да говори по правилния начин с хората. Липсва нормален подход към протестиращите и техните искания. От своя страна, хората от протестите стигат до истерия в настояванията си за оставката на кабинета."
Остават във въздуха отговорите на основния въпрос „А след оставката какво правим?“ - изтъква социологът. "При тези обстоятелства ще продължаваме да бъдем свидетели на сблъсъка между неразумността на управляващите и неразумността на улицата“, смята Колев. Според него, събуждането на гражданската свяст на българите представлява точно това, което искат протестиращите, а именно смяната на системата.
„Будността всъщност е онова осмисляне на интересите на гражданите, което ги кара да застанат зад обща кауза и да излязат на улицата, за да я защитят. Но това се случи не едва тази година, а още на протестите срещу АКТА, шистовия газ и застрояването на крайбрежието и планините. Така, че пак сме свидетели на събуждането на едно дете, което не се е научило да мисли. Не винаги будният, но мудно мислещ човек, е по-добър от заспалия “, констатира социологът Кольо Колев.
Задкулисни интереси и вкопчване във властта
„Управляващият политически режим няма да се спре пред нищо, за да остане на власт. Той разигра мерзки сцени с докарването от провинцията на платени протестиращи за извънредната парламентарна сесия в петък. Хората от малцинствата и социалните низини, които слязоха от автобусите в центъра на София, дори не бяха осведомени каква е целта на спешната им екскурзия. А целта беше да се демонстрира закупената от Доган, Станишев и Сидеров политическа любов към управлението", казва политологът Огнян Минчев.
"Случилото се ми дава основание да констатирам, че очакваното нарастване на протестната вълна през есента ще срещне пълната решимост на режима да остане на власт с всички възможни средства. Така се изправяме пред опасността от преки сблъсъци между гражданите и органите на реда. За да не се стигне до подобен сценарий, премиерът Орешарски и патроните му на и зад сцената трябва да си дадат сметка, че продължаването на сегашното управление е съвършено невъзможно с демократични средства“, твърди Минчев.
Но дали „автобусният“ сценарий за успеха на утвърдената вече актуализация на бюджета не е просто проверка на рефлекса на гражданското общество за много по-мащабни „актуализации“? Според Минчев правителството на окончателно разголилата се нова тройна коалиция е факт и заради обещаната от нея подкрепа за мощни задкулисни интереси с произход във и зад пределите на страната. „За да изпълнят дадените обещания пред спонсорите си, днешните управляващи трябва да осъществят конкретни планове.
Челно място в тях заема подписването на окончателния договор за газопровода „Южен поток“ при много неизгодни за България условия. Така например предвидените в проекта транзитни такси, които руската страна ще плаща на България в процеса на експлоатация на газопровода, са два и половина пъти по-ниски от пазарните им равнища в останалите източно и централноевропейски държави".
Следващото „енергийно“ изпитание пред кабинета „Орешарски“ е подписването на договора за АЕЦ „Белене“, което вероятно пак ще бъде представено като всенародна мечта, подкрепена със съответното „автобусно“ присъствие в центъра на София. Без изпълнението на плановете за руските енергийни проекти сегашните управляващи няма как да върнат парите на спонсорите си, с които дойдоха на власт след най-скандалната предизборна кампания в новата история на България“, заключава политологът Огнян Минчев.
Източник: Дойче веле
