Шест месеца на протест - България отново показа, че е уникална. Уникалността ни обаче се състои в нещо много неприятно - обществото ни отдавна приема нормалното за ненормално и е загубило чувство за нормалност.
Ще онагледя ситуацията в страната със следния доста поучителен анекдот, който отлично обрисува какво е положението в България.
Двама седят на пътя по тъмна доба и се мъчат да хванат някой на автостоп. Времето минава, а коли няма. Изведнъж от тъмното изскача един с волан от "Камаз" в ръце. Имитира скърцане на спирачки и спира до тях.
- Проблем ли има? Давайте, ще ви закарам.
- А бе, ти идиот ли си, карай нататък! Ние ще се оправим.
Оня вади пистолет и крещи:
- Бързо се качвайте!
Изплашените стопаджии хукват заедно с него. Пробягали към пет километра и ... отново скърцане на спирачки:
- Слушайте, след малко има пост на КАТ, а аз нямам шофьорска книжка. Слизайте, аз ще заобиколя през царевицата и ще ви взема пак след километър.
Зарадвани, че се отървали от идиота, двамата стигат до поста на КАТ и разказват премеждието:
- Преди пет километра един с пистолет ни накара да търчим по пътя!
- Един с волан от Камаз ли, пита полицаят.
- Да!
- Къде е!? Знаете ли откога го издирваме, че кара без книжка?!
- Побягна през царевицата, ошашавени му отговарят двамата.
Катаджията вади кормило на мотоциклет и им крясва:
- Качвайте се, бързо! Сега ще го догоним! Единият зад мен, а другият - в коша!
- А бе, ти идиот ли си?
Катаджията изръмжава, вадейки автомат:
- Бързо по местата! Единият зад мен, а другият - в коша!
Какво да се прави - "седнали" момчетата "по местата". Тичат тримата през царевицата. Катаджията казва на единия:
- Кво правиш, бе!? В коша се возиш прав! Бързо сядай!
Мъжът побягнал с полусгънати крака, кочани го удрят с всичка сила по лицето, нищо не вижда, краката го заболели, обръща се към другия на "задната седалка" и казва:
- За кво се прекачихме и се нахендрихме на тоя бе!? Я колко по-спокойно се возехме в Камаза!
Вицът обрисува отлично докъде стигна България. Дотам, че на черното се казва бяло и това е нормално. Дотам, че се обяснява как трябва да се води диалог, когато едната страна отдавна-отдавна изчерпа каквито и да е аргументи за диалог и трябваше да е подала оставка и по живо по здраво да си е насмела опинците и заедно с бюлетините от Костинброд да е заминала за рециклиране. Дотам, че "най-голямата опозиционна партия, дето спечели изборите", трябваше изобщо да не съществува, защото лидерите й трябваше да носят раирани дрехи - да видим дали поне единият ще получи присъда, все пак три обвинения има срещу него.
Сега ние, обикновените българи, се возим на мотоциклета, защото ни е страх от "Камаза". И аргументите са, че може да вземе "катаджията" да ни накара не да се "возим", ами да тичаме пред мотоциклета. Нищо, че и в двата случая все тичаме. Забравили сме, че не е нормално да "се возим", а трябва да управляваме. Дано си спомним, дано се научим преди това. И да не се "качваме" на такива "Камаз"-и и мотоциклети, от които е останало само едно кормило.
п.п. Сега може управляващите да предприемат следващата стъпка за укрепване на доверието - пет-шест влака и 50-тина автобуса, но да задържат "подкрепящите ги" за шест месеца в столицата да ги пазят. Ще стигне ли обаче партийната субсидия?