Близо 64% от турските избиратели не искат страната им да стане член на Европейския съюз. Връщането на смъртното наказание също се радва на широка подкрепа сред гласоподавателите. Над 70% от тях подкрепят крайната мярка да бъде налагана при някои случаи на престъпления като държавна измяна. Против са 18%, а без мнение са 11%. Това показват резултати от социологическо проучване за турския вестник Akşam.
Отношенията между между Европейския съюз и Турция преминаха транзит през дипломатическото лицемерие и достигнаха до връхната точка на напрежение.
Турският президент Реджеп Ердоган вече дори не хаби усилия, за да сдържа изказванията си, насочени към ЕС. Той пръска гняв, закани и упреци към всеки, който се опитва да внася "корекции" във вътрешната политика на страната. Примерите от последните седмици са толкова много, че човек наистина остава с впечатлението, че диалогът е абсолютно невъзможен.
Ердоган от много време насам повтаря, че Турция чака пред вратите на съюза вече 53 години, а лидерите на страните членки го обвиняват в нацистки методи на управление, а той недоволства, че го мотаят с процедурни хватки, които бавят влизането на страната.
Размахан пръст
Ердоган се опълчи остро на председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, който наскоро заяви, че ако Турция върне смъртното наказание, преговорите за ЕС приключват.
Преди време в реч на форума за проекта за развитието на земеделието в южната ни съседка държавният глава се обърна директно към Шулц с думите: „Кой си ти изобщо, кой си ти? Какъв е този там председател на един парламент, който има силата да взема решения за Турция? От 53 години Турция виси пред вратата на Европа и не заслужава това отношение. Затова народът ще вземе своето решение. Вие първо дръжте на думата си, спазвайте обещанията си. И първо изчистете представителите на терористичните организации от Европарламента и от съвета на ЕС. Не е достатъчно само да обявите ПКК за терористична групировка, първо се прочистете от техните хора там и тогава да ви видим“.
Подобна крайна реторика очевидно не притеснява избирателите на Ердоган, а че антиевропейските настроения в Турция се засилват като противовес на настойчивото желание на президента страната да влезе в ЕС, показват и последните резултати от проучване на общественото мнение. Близо 64% от турските избиратели не искат страната им да стане член на Европейския съюз. Връщането на смъртното наказание също се радва на широка подкрепа сред гласоподавателите. Над 70% от тях подкрепят крайната мярка да бъде налагана при някои случаи на престъпления като държавна измяна. Против са 18%, а без мнение са 11%, пише още турският вестник Akşam.
Междувременно Западът гледа и зрелищата, които турската държава организира от времето на неуспешния опит за преврат от 15 юли. Масови арести, разправяне с неудобните на властта, уволнения, закриване на медии. "Естественото", което сякаш следва на фона на чистката, е вкарването на смъртното наказание, което ще затвори вратите на Турция въобще към цивилизования свят. Въвеждането на изцяло президентска република е другата лелеяна мечта на Ердоган, която би му осигурила индулгенции и път към установяването на еднолична власт.
Нещо повече, турският държавен глава е наясно, че ако не към ЕС, то винаги страната може да се присъедини към „Шанхайската организация за сътрудничество“ (ШОС), която включва Китай, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Русия. А затоплянето на отношенията с Путин от последните месеци е още един силен индикатор, който може да претегли везните в друга посока.
Но Европа е в краката му
Не трябва да забравяме обаче, че в Турция има милиони бежанци от Близкия изток, много от които имат за крайна цел държавите в Западна Европа. След като на 20 март тази година ЕС клекна пред споразумението за бежанците, ръководителите на Съюза обещаха ускоряване на преговорите за членство на Турция, либерализация на визите и 3 млрд. евро за справяне с кризата. Историческата договорка пък предвиждаше емигрантите, които достигат гръцката държава, да бъдат връщани обратно в Турция. За всеки такъв емигрант, приет от Турция, тя да получава правото да изпраща в ЕС по един сириец, търсещ убежище и закрила.
Така на практика Европа се озова в краката на Ердоган, който неколкократно заплашваше държавите членки, че ще пусне мигрантите без да му мигне окото. Така бежанската вълна стана повод и за сложни геополитически уговорки, а раздираната от нестабилност и несигурност Европа бе принудена да мине в режим на отстъпление пред натиска, който Турция й оказва.
Импулсивността на Ердоган не е за подценяване, защото най-малкото фактите от последните месеци го доказват. Ето защо ЕС трябва да демонстрира по-голяма решителност пред показването на мускули от юг, тъй като отчасти Съюзът сам забърка тази каша с обещанията още в началото.
Този конфликт е най-проблематичен за България, тъй като първата спирка на мигрантите при едно непремислено отваряне на турската граница от страна на Ердоган, е на наша територия. Ала ние вместо да настояваме пред европейските си партньори за гаранции и повече подкрепа и да си свършим работата по опазването на границата ни, се занимаваме с какво казал един банкер за едни хора. А и Европа още стои иначе високомерно в краката на Ердоган.
Автор: Румен Скрински
