Новото ръководство на МОН не изненада никого с поредната си безумна идея.
Първоначално беше обнадеждаващо, че в министерството най-накрая се сетиха, че това, което висшето образование у нас предлага, в много голяма степен не е адекватно на нуждите на бизнеса и икономиката. И от МОН стигнаха до иначе логичния извод, че трябва да има приоритетни специалности, които държавата да насърчи, за да покрие дефицитите на пазара на труда. Дотук добре.
Какво обаче беше единственото решение, което Кунава и сателитите й можаха да измислят? Да орежат стипендиите на студентите.
В това министерство наистина ли няма хора, които да стопират такива глупости? Не е изненадващо, че Кунева, която има толкова общо с образованието, колкото Мариана Георгиева имаше със спорта, би оценила спирането на стипендиите за умен ход. Но няма ли в МОН експерти или поне малко адекватни нормално мислещи хора?
Това ли е представата на МОН за насърчаване? Ограбването на десетки хиляди студенти? Спирането на стипендиите им, които са изкарали честно и на които винаги са имали право? Кунева чула ли е в престижните световни университети да се дават стипендии само на едни, а на други да е забранено?
"Стимулиране" явно е понятие, което екипът на Кунева не разбира.
"Стимулиране" означава например да бъдат намалени таксите в приоритетните специалности. "Стимулиране" означава да бъде увеличен приемът за тях (и съответно, намален за неприоритетните). "Стимулиране" означава да се осъществи директна връзка с бизнеса по отношение на въпросните специалности, за да бъдат осигурени например стажове и възможности за работа.
"Стимулиране" е когато даваш нещо, не когато взимаш. Някои обаче, додрапали до властта със сетни сили, по разбираеми причини трудно превключват на предавката "даване" по принцип.
Дори не заслужава коментар плиткоумието като "неприоритетни" да бъдат определени специалности като медицината.
Факт е, че висшето образование у нас генерира голямо количество непотребни "специалисти". Приемът за всички специалности, във всички университети, трябва да се преразгледа и това е първата стъпка, която МОН трябва да предприеме. Втората е веднага да се откаже от малоумната си идея за спирането на стипендии.
Приоритетността на някои специалности трябва да се изразява в по-голямото количество "произведени" висшисти, защото търсенето при тях е по-голямо. Да се наказват със финансови санкции и да се унижават академично обаче останалите студенти, е престъпно и осъдително. Никой министър не може да си позволява да прави такова нещо.
Ако днес вземете парите на един блестящ филолог и го накарате да се чувства втора ръка специалист, да не се чудите защо след 10 години училищата ще останат празни, без учители. Ако днес омаловажите усилията на един млад лекар, не се изненадвайте, че първата му работа след завършването ще е да се измъкне от системата, която го е унижавала и да замине на работа в чужбина.
Образователното министерство не е това, което отговаря за следващия етап - икономическата привлекателност на професиите. Не то решава какви да са заплатите на лекарите. Но ако ги смачка и принизи още като студенти, България не може да се надява младите ѝ специалисти да работят с желание и хъс.
Затова достатъчно с безумните идеи. Дайте нещо на бъдещето, което ни очаква. Стига само сте му взимали.
Автор: Десислава Любомирова
